Актрисата Цанка Цанева разбулва вечните превъплъщения на жената

Цанка Цанева е една от най-обичаните актриси във Велико Търново. Нейната професионална мисия е да разбулва вечните образи на жената – майка, съпруга, модерен човек с ръководен пост. Цанка Цанева започва да гради кариерата си в Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов” – Велико Търново още през 1984 г. Постъпва на работа 2 години, след като е завършила НАТФИЗ в класа на проф. Елка Михайлова. Работила е също в театър „Сълза и смях” и в театрите в Сливен, Плевен и Шумен. Съдбата й предлага и много изпитания. Занимавала се е с козметика, била е и обикновен работник в предприятието „Дървообработване”. Един от професионалните й върхове е номинацията за „Аскер” през 1994 г. за главна роля в спектакъла „Медея”.

За великолепната си актьорска игра в тази постановка получава наградата „Дионисий” същата година. „Медея” беше един изключително модерен спектакъл. Репетирахме репликите с музикален специалист, така че думите ни да звучат като мелодия, издава Цанка Цанева.

Преди няколко години актрисата се завръща във Великотърновския театър и продължава своето пътешествие в тайнствения свят на женската душа. Въпреки, че е на 49 г., последните й роли са на 70-годишни дами. В началото това не ме зарадва, но после персонажите ми помогнаха да науча много неща, да открия житейски истини, признава актрисата. В постановката „Харолд и Мод” Цанка Цанева играе 70-годишната Мод, която има нестандартно поведение и възгледи за света. Тя се радва на всеки нов ден, вдишва ароматите на цветята и е влюбена в слънцето. Тази философия преобразява старицата в една чувствена и модерна жена.

За Цанка Цанева е вълнуващо да надникне в съдбата и на една друга героиня – Екатерина Кондратиевна от спектакъла „Излезе ангел от мъглата”. Възрастната жена, която е в залеза на дните си, решава да обедини семейството си. Има двама сина, които са поели по своя път, но са в непрекъснат конфликт. Мечтае децата и внуците й да са до нея, да им се радва. Неочаквано се появява един скитник, който се превръща в ангел обединител.

Истинско предизвикателство за актрисата е ролята на царица Теодора Сара,

майката на цар Иван Шишман. Тя е жената държавник, която разделя със сина си бремето на управлението на страната. Зад властния й характер и умението да контролира дворцовите интриги се крие просто една любеща майка. По време на постановката преосмислих своето отношение към дъщеря си Катерина, споделя Цанка Цанева. Точно тогава момичето избрало своя съпруг и актрисата разбрала, че трябва да подкрепи младите. Да ги остави да се насладят на своето щастие.

В момента Цанка и колегите й от драматичната трупа подготвят съвременния прочит на пиесата на Максим Горки „Васа Железнова”. Главната роля на Васа Железнова е поверена на Цанева. Героинята й е на 48 г. и управлява фабрика, пари и едно разкъсвано от проблеми семейство. Изглежда хладна и прагматична, но всяка нейна постъпка е продиктувана от огромна любов към децата. Майчинското й сърце е наранено от това, че синът й е алкохолик, а дъщеря й е с нещастен брак. Дълбоката философия на пиесата я прави изключително актуална и модерна и днес. Темите за любовта, парите, властта, децата и мечтите са вечни, смята Цанка Цанева. Тя споделя, че няма любима роля. На всяка една от героините си дарява частица от сърцето си. Актрисата признава, че театърът е професия, която изиска пълно отдаване, както е при влюбването. Затова сърцата на много от колегите й на 50-годишна възраст се пръсват като на птици. Защото полетът към други души и светове се заплаща скъпо, както се е случило с Икар. На улицата Цанка Цанева се стреми да е незабележима, дори признава, че е небрежна към външността си. Тя смята, че хората трябва да я оценят на сцената, не навън. Когато е свободна, обича да е вкъщи, да готви, да чете книги. Най-радостни за нея са часовете, прекарани с внука й Йордан. Не смята, че трябва да играе роли, за да го забавлява. Когато са заедно, просто играят, пеят и си говорят за най-важните неща, които интересуват малките деца. Да видиш всичко през очите на един малчуган е толкова силна магия, колкото е и театърът.

Лилия Лозанова

Сн.: архив МДТ „К. Кисимов” – Велико Търново