Емблематичната любов на Пловдив

Балерината Русалия Кирова – Ро и художникът Димитър Киров – ДиКиро създават семейство през 1965 г. Това е началото на една любов между две ярки и магнетични личности, всяка със своята силна енергия, и двамата обвързали живота си с изкуството и Пловдив. Каква е историята на тази любов и как се е съхранила тя във времето – за да разберем, се обърнахме към Ро, която подрежда изложби с картините на своя съпруг, а той присъства в залите с жизнетворящата сила, която излъчват паната му, и ни гледа от небосвода.

Какво ви е водило неизменно един до друг толкова години?

Заедно ни е поддържало изкуството преди всичко. Това е една обща тема, която е нашият живот – балет, музика, живопис. Затова съюзът ни е много здрав. Срещахме се с много трудности, но работихме много. Ние сме чучулиги – сутрин ставахме рано. Аз отивах да танцувам, а той заставаше пред статива. Бяхме заедно само с изкуството и то ни е топлило.

Кои красиви случки от вашия съвместен живот бихте откроили, безспорно те са много?

Аз непрекъснато съм се радвала на живота. Много му харесваше, че винаги съм била лъчезарна, че аз съм неговата светлина, неговото слънце. До момента, в който пристигам аз, животът му е бил страшно тежък и когато се появявам аз, това е една светлина, така ми каза той. В началото често ме фиксираше с особения поглед на художник, както чичо ми Владимир Димитров – Майстора. Бях на 9 години, когато той ми правеше портрет. Аз много се движех – току-що бях приета в балетното училище. Чичо ми казваше: „Аз теб не мога да те рисувам – ти непрекъснато мърдаш“.

Какво е вашето послание към пловдивчани?

Да пазят големите си хора, да не ги забравят, а да държат на тях, както е по целия свят.

Днес повечето семейства не отделят достатъчно време на децата си. Много е важно да се запази връзката родител–ученик–училище. Така малките ще могат да получат по-богата култура.

Текст и снимки:

Десислава Илиева