Един ден с... Димитър Димов

Димитър Димов знае тайната на приготвянето на божествения еликсир – виното. Той е второ поколение енолог. Като стипендиант на френското правителство завършва магистратура по лозарство и винарство в университета в Монпелие. Така представя нашите вина, че очарова изтънчени ценители на напитката от европейската страна. От миналата година работи като енолог на лозовия масив в село Церова кория. Под негово ръководство в „Ловико“ – Сухиндол се произвеждат вината от марката „Диа калис”. Названието е с тракийски корен и означава божествено вино. Всичко важно в живота на Димитър е свързано с тази напитка. Дори точно преди гроздобера тази година се роди и дъщеричката му Калина.

06:30ч. Събужда се от плача на бебето. Скача, дава й водичка и сменя памперса. След това я подава на съпругата си да я нахрани. Замисля се за почитта на предците ни към виното. Старите българи „запойвали” новороденото с божествената напитка.

07:30ч. Вече е на лозовия масив в Церова кория. Със своите 1060 дка той е сред най-големите в Централна Северна България. Чакат го агрономът и 70 работници. Димитър трябва да каже от кой масив да берат. Сортовият състав е разнообразен – „Шардоне”, „Траминер”, „Каберне”, „Мерло”, „Пино ноар”. Енологът отсича: „Днес ще се бере „Пино ноар” за висококачествено вино”.

09:00ч. Обикаля лозето и взема проби от различни редове. Подобно на лекар внимателно оглежда стеблата, гроздовете, листата. Разбрал е, че виното се прави на лозето. Това означава, че специалистът трябва да умее да наблюдава лозите. Лозата е библейско растение, символ на благоденствието, дома, християнското семейство...

11:30ч. Оформя документите на товарния камион, откарал вчера 15 тона грозде в сухиндолския завод. Пали колата и потегля към „Ловико”. По пътя взема на стоп абитуриент, който пътува за родния Сухиндол. Момчето е заинтригувано от разказа на Димитър за енологията, лозята, виното. Иска да работи в избата.

13:00ч. Тича към цеха за микровинарство. Какво ли е станало с „новороденото” вино, което е само на ден. Течността е още рубиненорозова като бебешко личице. Дава указания да се облее шапката от джибри с вино.

14:00ч. В избата го лъхва хлад. Бялото вино от „Шардоне” е на 20 дни и отлежава във френски бъчви. Младо е, но вече се усещат ухаещи цветни аромати. Отпива бавно като при дълга целувка. Лъхва го ароматът на бели цветя – жасмин и лотос. Идва ред да обиколи четирите пълни 30-тонни резервоара с вино. До края на гроздобера ще напълнят общо 810 съда с 500 т грозде. Със специален прибор взема проба от вътрешността на огромния съд. Резултатите ще са готови за 3–4 часа. Показателите са няколко: относителна плътност, киселинност, захарно съдържание и други.

19:30ч. Пристига камионът с грозде от Церова кория. Димитър вече е организирал бригада за разтоварване. Оглежда касетките и като регулировчик дава указание кое грозде накъде да заминава. Най-хубавото е за производство на висококачествено вино. Другото насочва към пресата.

00:00ч. Връща се уморен, удовлетворен от тежкия ден. Целува спящата Калина. Виното е като любовта – иска време, всеотдайност и цялото сърце...

Лилия Лозанова