Кой е крив и кой е прав в българското кино?

• 
• 

    1 от Снимки

 

Миналата седмица изпълнителният директор на Националния филмов център (НФЦ) Александър Донев свика пресконференция в Пловдив, за да заяви своята позиция относно протестите на българските филмови дейци. Донев бе под тепетата заради кинофестивала „Златен ритон”, който приключи на 10 декември.

Световната икономическа криза нарани бюджетите за култура в Европейския съюз. У нас обстановка е особено тежка, защото хроничният недоимък в културната индустрия задушава българските творци от началото на прехода. Наскоро филмовите дейци излязоха на протест. Те се включиха в исканията за спешен и задълбочен дебат относно националната политика, свързана с образованието, културата, науката и здравеопазването.

Това накара изпълнителният директор на НФЦ Александър Донев да вземе отношение пред журналисти и кинодейци на специална пресконференция по време на фестивала за документално и анимационно кино „Златен ритон”. Той призова кинематографите да се съобразяват с вкусовете на публиката, както и да търсят възможности за представяне на произведенията си в интернет.

Ето какво заяви Донев пред журналист на вестник „Анонс”: „Изпитвам едно дълбоко разочарование от формата на протест, чрез която една голяма част от българските кинематографисти и филмови дейци заявяват своите искания. Във формата и начина, по които се поставят тези искания, се съдържа недостатъчно осъзнаване на цялостната ситуация в българското общество. Културният ни елит отказва да се съобразява с икономическата и социална ситуация в държавата. Бюджетите за култура са редуцирани навсякъде в Европа! Да се очаква, че бюджетът за кино може да бъде увеличен двойно, е или наивно, или провокативно. Огорчението на българските кинематографисти придобива все по-отчетливи политически формули. Подобни действия не издават достатъчна адекватност и ангажираност с проблемите на времето, в което всички ние живеем. Има опасност тази неадекватност да се пренесе в самите филми. Центрирането на вниманието върху теб самия, върху твоя труд, изтъкването на личните усилия и на собственото финансиране, както и идеята за първостепенния приоритет на държавната политика в областта на киното, говорят, че ти нямаш ясна представа къде се намираш в целия обществен контекст. Много по-важен от кинематографиста е зрителят – от какво се интересува той, какви са неговите приоритети, какви филми той иска да гледа, каква е действителността, в която той живее, какво го измъчва и тревожи. Той не се интересува от парите, които получават българските продуценти”.

По време на дискусията стана ясно, че един от най-големите проблеми пред българското кино се корени в загубената връзка с публиката. Кинематографите се обединиха около становището, че телевизиите и киносалоните залагат на комерсиални западни ленти без стойност, а на качествените родни продукции не се предоставя шанс за изява. Филмовите дейци се опитаха да обяснят, че киното не трябва да цели единствено възвръщаемост на вложените средства, а мисията му е да създава културен продукт, чиято стойност не може да бъде измерена в цифри.

Снимки:

Пламен Четелязов