ИСТОРИЯТА НА...Археологическите паметници в центъра на столицата

Първа част
София – столицата на Третата българска държава – е сред най-старите градове в Европа. Според историците селището е било създадено преди хилядолетия от тракийското племе серди. Центърът на настоящия град съвпада напълно с мястото, където в древността се установили първите заселници. Под настилката и днес лежат пластовете на много епохи. Някои достигат на дълбочина до десет метра и в тази истинска стълба на времето се появяват образите на великолепната Сердика, на славния и прочут Средец, на днешната красива София. Тук, за този град, император Константин Велики изрича популярната фраза: „София е моят Рим“. И това възхищение не е само израз на моментен възторг. Константин Велики прекарва в Сердика – градът на топлите лечебни извори и планината Витоша, по-голямата част от своя живот.
Послания от далечните исторически епохи днес срещаме като археологически оазиси в центъра на съвременна София. В тези островчета на древността има кули, градски порти, антични улици, останки от крепостни стени, от сгради.
Източната порта на крепостната стена на древна Сердика
Източната порта днес може да се види в подлеза до Президентството. От нея е започвала главната улица на древна Сердика, която стигала до форума (площада), намиращ се на мястото, където днес е площад „Св. Неделя“. Източната порта е била фланкирана с две петоъгълни кули, използвани за отбрана на града.
Въпреки че крепостната стена е строена в периода 176–180 г., Източната порта е изградена във вида, запазен досега, чак през VI в. – по времето на император Юстиниан. С монументалност се отличава външната порта, на която са запазени дори жлебовете, по които се е спускала падащата врата. Вътрешната пък е триделна, а между двете са потерните (малките врати) към кулите.
Съвременният жител или гост на столицата може да види и разкрит голям участък от главната улица. Тя е била широка 7 м, с наредени отстрани малки помещения, най-вероятно дюкянчета за продажба на зехтин и вино. И днес ние стъпваме по оригиналната настилка на главната улица на Сердика. От вътрешната страна на крепостта са разкрити части от по-стара стена, направена от тухли и камък.
Запазената и умело изложена в центъра на София Източна порта, е доказателство, че е възможен синтез на съвременната урбанистика с древното градоустройство и архитектурно наследство.
Кръглата североизточна кула
Тя се намира в непосредствена близост до Източната порта, на пресечката на ул. „Искър“ и ул. „Екзарх Йосиф“. Мястото е посещавано от десетки хиляди жители на София, които идват, за да отпият здравословна глътка вода от минералния извор. Улавянето и насочването на горещите води на извора са толкова умело и здраво направени в древността, че римският каптаж бил използван чак до 1912 г.
Кулата включва части от крепостната стена на север и на изток. За нуждите на гарнизона е имало три помещения, а в самата кула се влиза откъм града. На значителна височина са запазени и стените. Днес можем да видим основните етапи от строителството на кулата: първият е от края на III в., а вторият – два века по-късно. Стената пък достига на места дебелина до 6 м. Запазени са и стълбите, по които са се изкачвали и слизали защитниците на града.
Ако се разхождате около Кръглата североизточна кула, в зелените площи ще видите и изградения лапидарий (експозиционно пространство) с интересни архитектурни паметници – колони, каменни надписи, надгробни паметници, открити в различни части на София и подредени тук.

Първа част

София – столицата на Третата българска държава – е сред най-старите градове в Европа. Според историците селището е било създадено преди хилядолетия от тракийското племе серди. Центърът на настоящия град съвпада напълно с мястото, където в древността се установили първите заселници. Под настилката и днес лежат пластовете на много епохи. Някои достигат на дълбочина до десет метра и в тази истинска стълба на времето се появяват образите на великолепната Сердика, на славния и прочут Средец, на днешната красива София. Тук, за този град, император Константин Велики изрича популярната фраза: „София е моят Рим“. И това възхищение не е само израз на моментен възторг. Константин Велики прекарва в Сердика – градът на топлите лечебни извори и планината Витоша, по-голямата част от своя живот.

Послания от далечните исторически епохи днес срещаме като археологически оазиси в центъра на съвременна София. В тези островчета на древността има кули, градски порти, антични улици, останки от крепостни стени, от сгради.

Източната порта на крепостната стена на древна Сердика

Източната порта днес може да се види в подлеза до Президентството. От нея е започвала главната улица на древна Сердика, която стигала до форума (площада), намиращ се на мястото, където днес е площад „Св. Неделя“. Източната порта е била фланкирана с две петоъгълни кули, използвани за отбрана на града.

Въпреки че крепостната стена е строена в периода 176–180 г., Източната порта е изградена във вида, запазен досега, чак през VI в. – по времето на император Юстиниан. С монументалност се отличава външната порта, на която са запазени дори жлебовете, по които се е спускала падащата врата. Вътрешната пък е триделна, а между двете са потерните (малките врати) към кулите.

Съвременният жител или гост на столицата може да види и разкрит голям участък от главната улица. Тя е била широка 7 м, с наредени отстрани малки помещения, най-вероятно дюкянчета за продажба на зехтин и вино. И днес ние стъпваме по оригиналната настилка на главната улица на Сердика. От вътрешната страна на крепостта са разкрити части от по-стара стена, направена от тухли и камък.

Запазената и умело изложена в центъра на София Източна порта, е доказателство, че е възможен синтез на съвременната урбанистика с древното градоустройство и архитектурно наследство.

Кръглата североизточна кула

Тя се намира в непосредствена близост до Източната порта, на пресечката на ул. „Искър“ и ул. „Екзарх Йосиф“. Мястото е посещавано от десетки хиляди жители на София, които идват, за да отпият здравословна глътка вода от минералния извор. Улавянето и насочването на горещите води на извора са толкова умело и здраво направени в древността, че римският каптаж бил използван чак до 1912 г.

Кулата включва части от крепостната стена на север и на изток. За нуждите на гарнизона е имало три помещения, а в самата кула се влиза откъм града. На значителна височина са запазени и стените. Днес можем да видим основните етапи от строителството на кулата: първият е от края на III в., а вторият – два века по-късно. Стената пък достига на места дебелина до 6 м. Запазени са и стълбите, по които са се изкачвали и слизали защитниците на града.

Ако се разхождате около Кръглата североизточна кула, в зелените площи ще видите и изградения лапидарий (експозиционно пространство) с интересни архитектурни паметници – колони, каменни надписи, надгробни паметници, открити в различни части на София и подредени тук.