БИОхраните здраве за хората и природата

Ако преди година на нашия пазар са се предлагали 1400 биоартикула, сега техният брой е над 2500–2600. В София вече има биоресторанти, биокафета, че даже и биопицария. И всичко това в условията на криза. Мода или необходимост е биобумът? Да потърсим отговора чрез най-често задаваните въпроси за биохраните.

Биопродуктите наистина ли са по-здравословни?

Някои изследователи отговарят „да”, а други – „не обезателно”. Досега конкретните научни доказателства не са много. Но ето един добър пример – в биомлякото има две трети повече омега-3 мастни киселини, които са много полезни за децата и могат да се сражават със сърдечните заболявания и артрита.

По-вкусни ли са био-храните?

Повечето хора отговарят утвърдително на този въпрос, но това е доста субективно, науката не би се наела да даде точен отговор. Всеки отговаря сам за вкусовите си предпочитания.

Може ли биопродуктите да съдържат генномодифицирани организми (ГМО)?

Това е напълно в разрез със същността на биофилософията. Никакви ГМО няма в природата и затова нито един продукт, съдържащ и минимално количество от тях, не би трябвало да носи етикет БИО. Въпреки че последните европейски директиви позволяват 0,9% присъствие на ГМО, сертифициращите органи на някои страни (Франция и Великобритания например) не издават сертификати на продукти, съдържащи и един грам ГМО.

Полезно ли е биоземеделието за природата?

Липсата на пестициди и всякакви химически замърсители в биоземеделието запазват разнообразието на дивата природа. Отчетите на някои природозащитни организации показват недвусмислено увеличаване на редки видове птици около биопосевите. Значително намалява замърсяването на водите и почвите.

Защо биоетикетът вдига цената?

За по-високите цени на биопродуктите има много сериозни основания. Те са по-скъпи, защото са по-трудоемки, добивите са по-ниски, за животните има въведено максимално тегло.

На много строги условия трябва да отговарят помещенията за преработка и складиране, както опаковките и транспорта. По-скъпи са семената и фуражите. Но за обществото тези по-скъпи продукти излизат по-евтини – няма разходи за почистване на замърсени площи и води.

Откъде е най-добре да пазаруваме новите храни ?

Те се предлагат вече на доста места – от специализирани магазини до големите хранителни вериги. Ако имате възможност да пазарувате направо от местния производител, значително ще го подпомогнете, съкращавайки му разходите за посредници.

Биоземеделието не е ли просто старомодно земеделие?

И да, и не. Биоземеделието обединява хилядолетния опит на хората, вместо да се осланя на химикали и препарати, създадени едва преди петдесетина години. Хората, занимаващи се с това земеделие, трябва да са изобретателни в решаването на проблемите, свързани не само с производството, но и с реализацията на своята продукция. Ето защо отгледаните по старовремски начин продукти се продават например чрез модерните онлайн магазини. Старите методи се съюзяват с последни научни изследвания в областта на биорастителната защита.

По-бързо ли се развалят биохраните?

Зависи от храните. Консервите имат еднакъв срок на годност. Свежите биохрани обикновено имат по-къс период на годност поради факта, че не се използват консерванти. Но биоплодовете и зеленчуците като цяло имат по-голяма трайност, защото съдържат по-малко вода и не съдържат остатъци от пестициди и регулатори на растежа.

Има ли риск от заразяване при биопродуктите?

Някои критици на биоземеделието изтъкват, че поради това, че в него се използва оборски тор, има по-голям риск от патогенно заразяване на културите. Но такъв тор се ползва интензивно и в останалото земеделие, но при много по-слаб контрол. Изказват се и мнения, че поради неупотребата на антибиотици в биоживотновъдството е по-голям рискът от попадането на бактерии (най-вече коли-бактерии) в храните. Но научните изследвания са потвърдили, че злоупотребата с антибиотици прави въпросните коли-бактерии много устойчиви. От друга страна биоживотните развиват много по-голям естествен имунитет.

Не мога да си позволя да купувам само биопродукти. Кои да предпочета?

В страните с развити пазари на биохрани най-предпочитани от клиентите са мляко и млечни продукти, плодове и зеленчуци, хляб и месо. Маркетингово проучване в България от 2005 г. показа подобни нагласи, а българите, които не могат да си позволят да си купуват само биохрани, предпочитат да ги осигурят поне за децата си. Едрите и сочни ябълки са били пръскани с различни пестициди минимум 17 пъти, преди да бъдат откъснати. Много малко родители искат да ги пасират на 8-месечното си бебе.

Има ли нехранителни биопродукти ?

Вече съществуват много нехранителни биопродукти. Те са произведени според изискванията на различни биостандарти, защото все още европейското (и българското) законодателство регулират само производството на храни. В последните 10 години се наблюдава бум в производството на био-

козметика и продукти за грижа за тялото. Последните научни изследвания, които доказаха че слънцезащитните кремове предизвикват стерилитет при бозайниците, доведоха до голямо търсене на био-кремове, произведени на базата на еделвайс, и швейцарските фермери увеличиха значително площите с култивиран еделвайс. Постоянно се увеличават и продажбите на тъкани и дрехи от биологично произведен памук, лен, коноп. Набират скорост и биоместата за почивка – хотели или къщи за гости.

Какво трябва да пише на етикета на един био-продукт?

Цялата верига на производство и преработка на биологичните храни подлежи на контрол и сертификация от независими контролни органи. Различните етапи може да са били сертифицирани от различни органи. Всеки потребител може да поиска информация за един продукт от сертифициращия орган, означен на етикета.

От 1 юли 2010 г. знакът, наречен „Европейско листо”, влезе в сила за опакованите биологични хранителни продукти, които са произведени в държава – членка на ЕС, и са в съответствие с необходимите стандарти.

Други частни, регионални или национални знаци ще се поставят, както и досега редом със знака на ЕС.

Освен логото новите правила за етикетиране включват и задължително посочване на мястото на производство на съставките на продукта и на кодовия номер на органа, отговарящ за контрола.