Бирата в България

Малко преди Освобождението ароматът, кехлибареният цвят и прохладата на пивото са непознати удоволствия за българския потребител. Масово се вдигат наздравици с вино и ракия, а само шопите правят и примитивна алкохолна напитка, наподобяваща древната египетска бира.

През 1848 година избухва Унгарската революция, а мнозина маджари са прокудени от родните домове. Някои от тях се заселват в Шумен – крупен занаятчийски център по онова време. Именно унгарската имиграция организира първите излизания на по бира и налива за сефте пенливи халби за любознателните българи.

Нов тласък в популяризирането на пивото по нашите земи дават френските предприемачи и работници. През 1873 година те идват у нас, за да развиват железопътната инфраструктура – тежка задача, съпроводена от огромни физически усилия. Изтънчените французи се мръщят на примитивния шопски бъркоч, не пият вино в горещините, а качествата на родния първак откровено ги плашат. Към 1876 година жаждата им става така нетърпима, че ги кара да си построят малка пивоварна в Княжево.

През същата година тук се подвизават и швейцарците Рудолф Фрик и Фридрих Сулцер. Те идват, за да правят локомотиви, но се натъкват на пловдивския айляк и решават да зарежат влаковете, съсредоточавайки се върху алкохола. Тяхно дело е първата голяма пивоварна, произвеждаща бира за масовите потребители – построяват я в местността Каменица край Филибето. В проекта влагат много, наемат и специалисти. През 1877–1878 г. обаче настават смутни времена за чуждите инвеститори – България се отърсва от турското робство. Ето защо пловдивската фабрика започва да бълва висококачествената кехлибарена течност чак през 1882 година. След Освобождението любители и производители от Австрия, Унгария, Чехия, Франция и Швейцария се заемат да популяризират предимствата на бирата. През 1882 г. в Шумен се ражда и Българското пивоварно дружество. То е вдъхновено от казана на унгарските заселници, неколкостотин литра студена бира и един чех – Франц-Франтишек Милде. През 1883 г. Милде дава началото на „Шуменско”, после се премества да прави бира и в Русе. През 1884 г. изниква първата пивоварна край морето във Варна, а през същата година братята Прошек създават фабриката „Витоша” в София, по-късно преименувана на „Ариана”. Стара Загора се присъединява към градовете – производители на бира, през 1902 г. с „Бирария”-та на доктор Кожухаров.

В края на XIX и началото на XX век, средната българска класа е опиянена – донякъде от свободата, донякъде от възхода в икономиката, донякъде и заради бирата. След Първата световна война (1914–1918) популярността на бирата продължава да нараства и консумацията й е обратнопропорционална на външнополитическите успехи. Ето защо пиво започват да правят и в Лом, Плевен, Търново и Горна Оряховица. За съжаление Втората световна война (1939–1945) не закъснява, а историците твърдят, че е могла да бъде избегната, стига немските бохеми интелектуалци да бяха обърнали по-сериозно внимание на Хитлер отколкото на мюнхенските халби.

По време на социализма всичките бирарии в България са национализирани. След промените през 1989 година и последвалата приватизация, в България инвестират някои от най-големите бирени концерни като Carlsberg, InBev и Heineken. Днес страната ни е на 21-во място в света по консумация на пиво, всеки от нас пресушава средно по 60 литра всяка година. Големи бирени фестивали се провеждат в София, Пловдив, Плевен, Габрово, Севлиево, Банско, Видин и др.

Пламен Четелязов

Сн.: sxc