Бойка Велкова „Актьорът е археолог на душата“

Типичен мартенски ден. Небето току се проясни и палави слънчеви лъчи погалват земята. Не мине много време и кичести облаци покриват небето, а мартенският вятър запява отново песента си. И докато се опитвам да предугадя какъв ще е следващият ход на непредсказуемата Баба Марта, вървя към централно столично кафене за поредната ми журналистическа среща. От двете страни на булеварда усмихнати търговци предлагат шарени мартенички – всякакви разновидности и за всеки джоб. Вятърът ги люлее в различни посоки и те като немирни пламъчета просветват пред очите ми. „Колко красота и символика има в този уникален български празник”, си мисля аз, удобно разположила се вече на стола в заведението в очакване на поредния ни гост. И ето, влиза тя. Широка усмивка се появява на красивото й бяло лице. Грациозно ми подава ръка и някак аристократично сваля палтото си. Една българска жена – уверена, красива, успяла. Наблюдавайки я отстрани, никак не ми е чудно, че режисьорът Захари Жандов я избира преди години за ролята на царица Десислава във филма „Боянският майстор”. За Бойка Велкова може да се каже, че е събрала в себе си всичко най-добро от българката през вековете. Точно като красивите предвестници на пролетта – мартениците. Днес актрисата има в творческата си биография немалко роли в театъра и киното. Носителка е и на много награди, сред които и две „Аскеер”. С настоящото си превъплъщение в образа на Вайълет в пиесата „Август в Оклахома” на сцената на Народния театър специалистите й предричат поредна номинация за високото отличие.

Като дете сте искали да станете археолог. Намирате ли сега нещо общо между археологията и актьорската професия?

Обичах историята и исках да следвам археология, за да откривам древни цивилизации. Но днес вече съм убедена, че актьорската професия и тази на археолога имат общи неща. Ние, артистите, във всяка роля се ровим като археолози в душата на героя. Има една изследователска работа, за да разбереш героя, да се опиташ да мислиш като него. Хората притежават много общи черти в характера си, но имат и много различия. На мен, например, ми се налага по-дълго да изследвам самотниците, неразбраните хора, хората, които са в депресия, защото аз не съм такъв тип човек. По-лесно влизам в образа на романтичка, защото съм такава. И ето ти я археологията в актьорството.

Искали сте да ставате и балерина?

Майка ми искаше да ме направи балерина. И аз тръгнах по този път, но се разболях и се отказах. И досега обаче запазих двигателната си култура, като продължавам да я развивам и поддържам. С удоволствие танцувам, дори и след тази среща отивам на репетиция.

На страницата си във „Фейсбук” сте написали, че всяка роля е като бял лист, който трябва да бъде изписан. Какво имате предвид?

Винаги трябва да почваш на чисто, да не търсиш патерици в стари роли или в моменти, в които са ти се радвали или са плакали. Мисля, че това е доста нечестно най-малкото спрямо професията. Трябва да откриваш нови и нови неща. Всички знаем, че човекът е цяла вселена и си струва да намериш нюансите в неговата душа.

За ролята на Вайълет от „Август в Оклахома” трябваше да ви състарят. Как го приехте?

О, това беше само една посивяла перука. Нямаше нищо драматично. Все пак аз съм играла и 92-годишна старица. За да пресъздам нейния образ чисто физически, ми се наложи да нося маска с много бръчки на лицето. След ролята обаче синът ми каза, че вече знае как ще изглеждам, след като прехвърля 90-те.

Миналата година се снимахте във филма „Островът” заедно с френската актриса и модел Летисия Каста. Какви са ви впечатленията от нея?

Летисия Каста е едно нормално, много красиво момиче, което е стъпило здраво на земята. Тя е тиха и спокойна и с нея се работи лесно. Снимачните работи по филма вече приключиха. Сега лентата се монтира и се готви за своята премиера.

Казвате, че ролята на Десислава във филма „Боянският майстор” е преобърнала живота ви. Защо?

Режисьорът Захари Жандов харесваше балетното изкуство, а освен това смяташе, че една царица трябва да има невероятна походка. Затова на кастинга се бяха явили и много балерини. Аз отидох със страхотен зъбобол, растеше ми мъдрец и дори трудно говорех. Спомням си, че ме облякоха в някакви дрехи, гримираха ме до фреската в Боянската църква, за да имам някаква приблизителна прилика с образа на Десислава, направиха ми снимки... Според мен нещата не се получиха добре, но явно на друго мнение са били хората от екипа. Защото после ми се обадиха и ме извикаха да сключа договор. Започна един много дълъг снимачен период от 8 месеца. Имаше съпротива от страна на част от екипа, които не искаха да ме приемат. Не вярваха, че една студентка в първи курс може да се справи с ролята. Така трябваше да преодолея и тази много тежка бариера, но след това нещата се обърнаха и когато свършихме филма, дори направихме клуб „Боянският майстор”.

Ролята на Десислава преобърна живота ми, защото за една нощ ме направи известна. Събудих се сутринта и видях цяла София облепена с афиша на филма, на който беше моето лице. По улиците започнаха да ме спирт хора. Беше вълнуващо. Няма да забравя също и едно послание, което Захари Жандов ми написа. А то гласеше: „Десислава, Десислава, моя мъка в търсенето и щастие, че те намерих”.

Как поддържате фигурата и духа си?

Не спазвам определени диети. (Докато говорим, Бойка похапва тиквеник, б.а.) Танците, гимнастиката и спортът обаче ми помагат да поддържам фигурата си. Иначе в домашни условия си приготвям различни маски за лицето и косата с жълтък, витамини С и Е, зехтин. Билките на Димков и съветите на Дънов също са страхотни за добро здраве и кондиция.

Кое ви кара да се чувствате жена?

Чувствам се истинска жена, когато имам вътрешно спокойствие и владея емоциите си. Само така мога да проявявам разбиране и да дарявам любов на света около мен и най-вече на близките си хора.

Биляна Богоева

Сн.: Личен архив