Един ден с... ДИМИТЪР СВИЛЕНОВ

• 
• 
• 

    1 от Снимки

 

Димитър Свиленов е творец със собствен, уникален почерк. Той нашумя със своите импресивни проекции на космоса и подсъзнанието, или така нареченото „изкуство на духа”. Авангардните проекти на автора носят послания от вечността и разкриват нов тип реалност. Младият творец има зад гърба си над 200 платна и 5 изложби в столичните галерии „Икар”, „Триадис”, „Платинум център” и „Гаммалерия”. Митко е възпитаник на Националната професионална гимназия по полиграфия и фотография и когато не рисува, се занимава с обработка на текст и илюстрация на книги.

07:00ч. Отваря очи и първото, което вижда, е Витоша. Остава в леглото и продължава да се любува на красивата гледка. Пуска и телевизора, за да научи най-важното от вчера и предстоящото днес. След час става и си прави кафе. Разказва, че преди не пиел, но отскоро няма сутрин, в която да не си направи от ароматната смес. Докато кафето се вари, прави бърза проверка на електронната си поща и обновява седмичната си програма.

09:30ч. Преди да се заеме с довършването на започнатата преди седмица картина, разказва за появата на първото си платно. Всичко започнало от един сън… „Сънувах невероятно красиво, спокойно, съвършено място с необикновени цветове. Събудих се и исках да запазя завинаги този образ – спомня си Димитър. – Отидох до близката книжарница и си купих блок за рисуване и бои. Върнах се и нарисувах съня. Така се появи първата ми енергетична картина. След време я озаглавих „Откровение на Йоан”. Няколко месеца след като я бях нарисувал, прочетох текста на откровението и започнах да откривам образите от пророчеството в картината. Никога преди това не бях рисувал подобни картини. Видях съвършенството и започнах да създавам образите му на лист хартия”. Младият художник твърди, че в творенията му никога няма само един образ или елемент. Доказва ми твърдението си като разшифрова „Откровението на Йоан”. Зад главния образ изплуват и образите на теле, коне, изправен лъв, небе, планини, лодка, феникс. Вижда се още черният кон на войната на червено небе.

След вълнуващата история Димитър започва да рисува. Ръката му се движи бързо и не спира нито за миг. Гледа сериозно картината и от време на време поглежда към прозореца. Не говори. Рисува експресивно и не обръща внимание на детайлите, а с различни махови движения доизкусурява формите. И така… 4 часа. След този „маратон” вече е уморен.

13:15ч. Димитър приключва с творческите си занимания и се отдава на почивка. Пуска си музика и обядва. Докато релаксира ми разказва, че е вярващ, но не е фанатик. Убеден е обаче, че вярата го е променила и го е направила по-силен. Затова и в картините му присъства библейската тематика.

След 30–40 мин бързо приготвя сака си и се запътва към плувния басейн. Преди време ходел на плуване три пъти седмично, но сега само веднъж заради многото си ангажименти.

14:00ч. „Милиони са живели без любов, но малцина без вода”, чете посланието от стената в басейна и допълва, че е тъжно да констатираш такова нещо, но понякога е факт. Разказва за благотворното и пречистващо въздействие на водата върху него. Плува 2 км без почивка и си тръгва.

16:30ч. След тренировката художникът тръгва пеша към дома си. Казва, че в града се придвижва предимно пеша. Запален е на тема екология и здравословно хранене. „Много е важно да знаем, че не природата е част от нас, а ние сме част от нея и че нейното опазване е здраве за нас. Вярвам, че хората ще се вразумят и ще полагат повече грижи за опазването й”, заявява с надежда Димитър.

18:00ч. Отново сме в дома на Митко. Разказва, че мечтае за две неща – за семейство и за пътуване до САЩ, където интересът към картините му е огромен. „Иска ми се да се докосна до една напълно различна култура. За разлика от България, там картините трябва да бъдат оценени от куратор и критик, които определят цената и уникалността на една картина. Интересно ми е да чуя критиките за творбите ми”.

21:00ч. Време е за култура. Това е моментът, в който Митко остава насаме с книга в ръка. Сега чете „Как да променим живота си за седем дни”. Тя съдържа притчи за живота на различни хора, от които всеки читател може да си извади поука. Категоричен е, че иска да промени своя живот, но единствено и само към по-добро и желае на читателите на вестник „Анонс” мир, светлина и стремеж към хубави дела.

Текст и снимки:

Владимир Христовски