Джейн Костело

„Животът ми е забавен, интересен, удовлетворяващ, пълен с изненади и изключително изтощителен”

Тя е една от най-добрите авторки на дамски романи. Млада е и е заемала длъжност главен редактор на „Ливърпул Дейли Поуст” – голям всекидневник във Великобритания. Забавна и симпатична е, а книгите й карат хората да се смеят на глас. Джейн Костело пише за любовта, брака и взаимоотношенията между хората, а героините й преследват мечтите си докрай. Скоро известната писателка ще посети България по покана на ИК „Хермес”. След големия успех на издадените й в България книги „Шаферки“ и „Почти женени” тя идва в страната ни за премиерата на третия си роман „Нежененият ми приятел”, която ще се състои в два български града:

* София – 12 май 2011 г., 18:30 ч., в книжарница „Хеликон – България”,

* Пловдив – 13 май 2011 г., 18 ч., в книжарница

„Хермес – Централ”.

Костело започва първата си книга, когато е в отпуск по майчинство. Това е романът „Шаферки”, който влиза в бестселъровите класации във Великобритания и е номиниран за няколко награди. „Почти женени” достига още по-високи продажби и й носи приза „Най-добра романтична комедия” през 2010 г. Третият роман на Джейн Костело „Нежененият ми приятел” попада в челната десетка на най-продаваните книги във Великобритания няколко месеца след появата си на пазара. Преди няколко дни на книжния пазар във Великобритания се появи и най-новият роман на авторката „Бягащото момиче”. По повод на гостуването на Джейн Костело поместваме блиц интервю с нея, предоставено ни от издателство „Хермес”.

Опиши живота си със седем думи.

Забавен, интересен, удовлетворяващ, пълен с изненади и изключително изтощителен.

Какъв е девизът ти?

Бъди спокойна и продължавай напред.

Опиши романтиката.

Да си на Малдивите с голям коктейл в ръка.

Кое е най-романтичното нещо, което са ти казвали?

Петгодишният ми син ми каза, че ме обича толкова много, че иска да живее с мен, докато стане на 100 години.

От какво се страхуваш?

Най-много се страхувам да не се случи нещо лошо на децата ми.

Какъв талант искаш да притежаваш?

Да свиря на пиано.

Кой е най-големият ти недостатък?

Ужасно нетърпелива съм.

А най-хубавото ти качество?

Постоянно се опитвам да бъда по-добър човек.

Кое е най-голямото ти постижение?

Книгите ми. Невероятно горда съм, че съм писателка – нещо, за което мечтая от дълго време.

На какво искаш да научиш децата си?

Никога да не се предават.

Кои три качества са най-важни за теб?

Добри маниери, чувство за хумор и състрадание.

Какво те дразни най-много?

Грубостта.

Кои са любимите ти писатели?

Джейн Остин, Умберто Еко, Стефани Майър, Одри Нифнегър.

Кой е любимият ти литературен герой?

Хийтклиф от „Брулени хълмове”.

Кои са петте ти любими книги?

„Брулени хълмове” от Емили Бронте, „Крадецът на книги” от Маркъс Зюсак, „Малкият остров” от Одри Леви, „Не знам как го прави тя” от Алисън Пиърсън и „Ребека” от Дафни дю Морие.

Кои книги препрочиташ?

Нямам навика да препрочитам.

Кой е любимият ти филм?

„Когато Хари срещна Сали” с Мег Райън.

А любимият ти телевизионен сериал?

„Злостър – Черното влечуго”.

Какво обикновено ти казват читателите?

Че книгите ми са ги накарали да се смеят на глас. Много се радвам да го чуя.

Имаш ли странни навици/суеверия?

В интерес на истината пия по шест чаши чай, преди да започна с писането, но не толкова от суеверие, колкото заради забележителната ми способност да протакам нещата.

Как протича денят ти?

Честно казано, не мога да отговоря еднозначно: обикновено денят ми е смесица от писане на дадена книга и популяризиране на вече появилата се на пазара. Например следобед ще участвам в заснемането на трейлъра на следващата си книга. Понякога писането изцяло ме поглъща и не спирам от 9 сутринта до 5 следобед (е, ако не броим влизането във Фейсбук от време на време, разбира се).

Къде пишеш?

Обикновено не пиша в кабинета си, а където ми е най-удобно: на дивана или в кухнята, докато децата са съответно на ясли и училище.

Трудно ли ти е да отговаряш на толкова много въпроси, при положение че преди като журналист си била от другата страна?

Не, в никакъв случай. Обичам да отговарям на въпроси, свързани с писането, мога да говоря на тази тема по цял ден, тя е моята страст. Така че нямам нищо против интервютата: те ми позволяват да се отдам на едно от хобитата си – говоренето!

Случвало ли ти се е хората да те разпознават по улиците или да говорят за книгите ти?

Не, но съм виждала хора да четат моите книги в метрото или по спирките. Досега не са ме разпознавали – предполагам, че се дължи на факта, че в ежедневието нося съвсем лек грим и не приличам особено на жената от кориците! Признавам си, че ме хваща яд, когато видя някой читател да предпочита книга на Софи Кинсела пред моите!