Джемал Текканат, съветник по култура и туризъм в посолството на Република Турция

„Колкото повече познаваш една страна, толкова повече я обикваш”

Джемал Текканат е новият съветник по култура и туризъм в посолството на Република Турция у нас. Трудовата му биография в областта на културния обмен и развитието на туризма в южната ни съседка е изключително богата. Той постъпва в Министерство на културата и туризма в Анкара през 1980 г. След това е изпратен като съветник по култура и туризъм в ред европейски страни: Франция, Швеция, Испания. Когато тези дипломатически мандати изтичат, се връща в родината си и поема поста на директор на градския отдел по култура в гр.Датча. Преди да дойде в България е заемал поста на помощник генерален директор. Обърнахме се към него за интервю с оглед на непрекъснатия ръст на културния и туристическия ни обмен с Турция и нарастващия интерес на българите към тази богата на културни паметници и природни красоти страна.

Г-н Текканат, все повече българи посещават Турция на екскурзия или почивка. Каква е вашата оценка за туристическия обмен между двете ни страни?

Официалните статистически данни у нас сочат, че през миналата година 1 млн. и 600 хил. души от България са посетили Турция. Но аз не вярвам много-много на тази цифра. Мисля, че тя е по-малка. Струва ми се невъзможно при броя на българското население над 1 млн. и половина туристи в чужбина да отидат само в Турция. Вероятно вярната цифрата е 300 000.

Има ли в Турция дестинации, които все още не са разработени в екскурзиите, предлагани на нашия пазар, но които си заслужава да бъдат видени?

Турция е мост между Азия и Европа и голяма по територия. Освен това има 10 000 години история. Тринадесет големи цивилизации са минали през тези земи. В който град и да отидете и да разровите малко, ще намерите останки от миналото. Турция е разделена на седем географски области и те са различни една от друга по отношение на кухня, фолклор, традиции. Затова не мога да ви посоча само един град, който туристите да посетят. Хубаво е да добият впечатление от цялата държава.

Вътрешният ви туризъм предлага ли обиколки на различните райони?

Да. Има например две различни програми за вътрешен туризъм. Едната се казва „Малкият Анадол” и започва от Истанбул, после минава по Егейското крайбрежие. А другата – „Големият Анадол”, трае три седмици и започва от Истанбул, минава покрай Черно море, спуска се към Южна Турция, а после пак по крайбрежието на Егейско море.

Кои според вас са перлите на Турция, които туристът трябва непременно да види? Какво ще кажете за Кападокия например.

Безспорно, перлата на Турция е Истанбул. Кападокия също е интересна, но е по-различна. Тя вероятно е станала популярна у вас от телевизионния сериал „Перла”. (Усмихва се.) Анталия, Измир, Мула, Черноморското крайбрежие са все красиви места, които заслужават да бъдат видени. Поначало в Турция има условия за различен по вид туризъм. Зависи какво търсите, как искате да почивате. Ако искате да почивате на място, където се съчетава зеленина и море, трябва да отидете в Мула. Там е спокойно. Ако искате хем да почивате, хем да пазарувате, да провеждате нещо като шопинг терапия, трябва да отидете в Измир или Чешме.

А откъде нашите читатели могат да почерпят повече информация за тези места, освен по туристическите агенции?

Има асоциации на хотелиерите в Истанбул, Анталия, Кападокия, на чиито сайтове могат да почерпят информация. Ако се интересуват от културен туризъм, могат да направят справка в сайта на нашето Министерство на културата и туризма.

Кои типични турски блюда препоръчате на посетителите на вашата страна да опитат, за да усетят вкуса на турската кухня?

В света има три кухни: китайска, френска и турска. В момента не мога да ви кажа конкретно нещо, което да илюстрира най-точно вкуса на нашата храна. Само в султанските сараи са се сервирали 400 различни блюда. А само от патладжани у нас се готвят 20 вида различни гозби. Прави се дори сладко от тях. От друга страна, в различните географски области, за които споменах преди малко, има различни трапези. Например в Черноморския район се готви повече риба. А в Егейския район се готвят повече зеленчуци. В Южна Турция пък се готви повече червено месо. У нас са много интересни подправките. Те са по-различни от тези, които се ползват у вас. От червен пипер например се правят 40 вида различни подправки. Много чужденци казват, че дори могат така да ги ядат – не в ядене, а отделно с хляб. Ароматни са. Интересни са например сумак и исот. Те са хубава идея за сувенир от Турция.

В какви насоки ще работите вие лично за разширяване на културните контакти между двете ни страни?

Като начало ще насоча усилията си за изпълняване на всички проекти, свързани с взаимното опознаване на културните ни ценности. Аз мисля, че между страните на Балканите има много общо в културните и битовите ценности. Ще съдействам лично на всякакви културни събития, като кинофестивали, фолклорни фестивали, концерти в България, където могат да вземат участие турски артисти и изпълнители. Реципрочно ще има покани за български певци, танцьори, инструменталисти за участия в културни събития в Турция. Важното е да има диалог между двете съседни култури.

На какво се дължи според вас големият интерес, с който у нас посрещат турските сериали? Актьорът Къванч Татлату е любимец на много българки.

Впрочем, Къванч Татлату няма физиономия на типичен турчин. (Смее се.) Той е рус и синеок и повече прилича на европеец. Типичните турци не са толкова светли. Те са с черни очи и тъмни коси. Наистина, през последните пет години турските сериали вървят добре във всички наши съседни държави. Преди месец бях в Сирия, после минах през Оман, след това посетих Саудитска Арабия, бях и в Азербайджан – навсякъде много ги харесват. В някои страни до такава степен, че когато часът за сериала наближи, дори събирания се разтурват, за да могат хората да гледат епизода. Успехът на нашите сериали се дължи на това, че в тях е важно де се показва добрия по характер човек, който се облича добре, държи се добре, има маниери, за да може той да послужи за пример за подражание на цялото общество. Те напомнят на приказките, в които жената търси принца на бял кон или пък мъжът, който търси своята принцеса, и я намира. Другото, на което се дължи успехът на тези сериали, е, че с народите на всички наши съседни страни – Гърция, Сирия, България – имаме много общи неща в манталитета и морала. Всеки открива нещо познато в тези сериали. Дори когато хората в Тракия ги гледат, пак откриват неща, които са им близки. Тези сериали подсещат за много традиции, положителни морални стойности, хубави страни на патриархалния бит, които сме позабравили или направо изгубили, и затова се харесват.

Предвиждате ли на нашите телевизии да се предлагат и да се показват повече игрални филми, освен сериали?

През последните десет години в Турция станаха много популярни социалните филми и комедиите, които носят някакво послание. Те се гледат от милиони зрители. Например кинокомедията за героя Реджеб Иведик е гледана от повече от 3 млн. зрители. Гледат се и филми, като „Три маймуни” например, който спечели награда в Кан за режисура и беше показан и на „Филм Фест” в България. Те също показват за развитието на нашата кинематография и ще бъдат интересни за българските зрители.

Предвиждате ли в сферата на културния обмен да се свържете с наши издателства, които да увеличат броя на издаваните у нас книги от турски автори?

В нашето Министерство на културата и туризма имаме отдел, който се занимава точно с преводи. Това са предимно книги от областта на географията, медицината, историята. Но в това, за което ме питате, има комерсиален момент и ние, като държава, не можем да се месим в тези търговски отношения. Ако един автор би искал да издаде книгата си на български и се обърне към нас, ние, разбира се, ще му съдействаме с каквото можем.

Какво ще пожелаете на нашите читатели?

Ще им пожелая да се замислят, че на две крачки от тях се простира много голяма и интересна държава със своята кухня, културни и исторически паметници, красиви морета и всевъзможни опции за почивка, и че е жалко да не са я посетили и разгледали. Да заповядат! Както се казва, колкото повече познаваш една страна, толкова повече я обикваш.

Марта Михайлова

Сн.: Авторът