Д-р Надя Ганчева

• 
• 

    1 от Снимки

 

„Ако се поучим от източната култура на дълголетието, ще ни е по-лесно да се съхраним”

Преди три месеца ми попадна книгата на д-р Надя Ганчева „Здраве от Изтока”. Разгърнах я да я прегледам и погледът ми се спря на послеслова. След няколко минути се улових, че съм потънала в интересен пътепис, в който авторката разказва за пътуване до Южна Корея на фестивал на женшена. Пред очите ми се ширнаха ниви, покрити с черен найлон, под който се отглежда ценното растение. После д-р Ганчева ме „заведе” в Токио и заедно се прехласвахме в магазини за платове за кимона.

Любопитството, разпалено от книгата, ме подтикна да се срещна с авторката. Щеше ми се да разбера какво може да накара една българска лекарка да хукне сама по далечни земи, сред натегнала от влага 40-градусова жега, за да пренася у нас билки.

Д-р Ганчева ме приема във втория си магазин със същото име „Здраве от Изтока” и както повелява възпитанието, първо питам за него.

Отворихме го преди седмица – уточнява тя. – Избрахме този път да е в центъра – до Съдебната палата, за да е удобно за клиентите.

Както си говорим, влиза клиентка. Казва, че цял живот работи като химичка и черният й дроб е наситен с химикали. Търси нещо за пречистване.

Подходяща е напитката от прах от зелената част на млад ечемик – започва лекарката. – Той е силен антиоксидант, защото съдържа много хлорофил. Освен това хлорофилът дава енергия – наричат го „зелената кръв”. Също – куркума. Има я в почти всяка рецепта в Аюрведа. Следват обяснения как се приготвя напитката с миксер, колко често се пие. После клиентката посяга към японска супа от гъби и водорасли. И пак обяснения за екстрактите в нея, за соята, която, съчетана с рибата, помага на азиатките да не познават почти рака на гърдата…

Исках в магазина да има атмосфера, в която хората да получат информация, да се отпуснат, обяснява д-р Ганчева, когато оставаме сами с асистентката на магазина. Аз си посръбвам ароматен жасминов чай, с който ме почерпиха, и започвам да разпитвам…

За увлечението по източната медицина

Завършила съм 35-а гимназия в София – руската. После медицина. След дипломирането, през 1985 г., ме изпратиха по разпределение в село Кошарево, Брезнишко. Бях типичен селски доктор. Живеех в стая с пръстен под и умивалник, който пълнех с вода от кофа. С мен беше и двугодишният ми син Йонко. Помня как нощем, когато ме викаха по спешност, го оставях сам и пусках при него котката на хазайката, защото с нея се залисваше и не излизаше навън. Изкарах две години. После заминах с мъжа си за Иран, където беше изпратен на работа. Там родих второто си момче и след като се върнахме, постъпих в Кабинета по акупунктура и лазаротерапия на ІІІ градска болница в София. Минах и курс по акупунктура, но фикс идея ми беше да специализирам в Китай. Успях да си уредя специализация в болницата в Тянджин, от която имам и китайска диплома за акупунктура и билколечение. Ценното, което научих там, бе, че чистата акупунктура няма ефект, ако не е съчетана с билколечение. В началото бях скептична. Все търсех анатомичен субстрат – например нерв, в който ще бода с иглата. Има например един феномен, наречен Тъ Чи. Според китайците той се дължи на прииждането на енергията Чи. Все си мислех, че изтръпването, което се получава, когато докоснеш с иглата, се дължи на рефлекс. В руската школа точно за това се говори – за рефлексотерапия. Но в Китай изучавах и пулсова диагностика. Докато правех паралели с западната диагностика, се убедих, че китайската е не по-малко точна, въпреки че не се използва сложна апаратура. Тя се е развила по емпиричен път – с опита, грешката, наблюдението в продължение на хиляди години, и позволява да откриеш страдащ орган, макар да не е манифестирал заболяването. Отлична е за профилактика, а и лечението с акупунктура след нея е ефикасно. След връщането ми, професор Лио, който ме обучаваше в Китай, дойде в София и работихме заедно една година – имах кабинет на бул. „Витоша”.

За билките

С иглотерапията лека-полека се разделих, насочих се към билките. Първо въведох женшена. Преди 15 години само старите фармацевти знаеха за него. Постепенно разширихме гамата на предлаганите хранителни добавки от билки, използвани в Изтока от хилядолетия. Сега в ЕС се готви директива, която ще позволи да се предлагат хранителни добавки от Изтока, без да се изследват, но само ако там са с традиционна употреба. Това доказва, че не са вредни и ще трябва да се изписва на опаковката.

Сега внасям най-популярните китайски билки заради ограниченията в ЕС, с които винаги се съобразявам. Ето обаче един пример: резерпинът, който се предписваше за високо кръвно налягане, се изолира от индийската билка сарканда. Доказа се, че има токсично действие, и беше забранен. Но самата билка не съдържа само резерпин, а цял коктейл биологично активни вещества. Другите неутрализират резерпина и затова билката не е вредна. Ето защо добрите хербалисти изнасят на конгреси, че предпочитат нестандартизираните екстракти от билки. Но и максимата „Това е билка и можеш да пиеш от нея колкото си искаш” не е вярна. Количественото натрупване не води до качествено.

За източната култура на дълголетието

За китайците билките са храна и затова казват: „Болестта се преглъща”. Там се продават комплекти от билки за супи. Още от Конфуций китайците преследват дълголетието. Стигнали са до извода, че храненето е важно за него, но и добрите отношения в семейството, това да си спокоен, миролюбив, добър. Физическите упражнения – особено плавните, също допринасят. Там казват: „Панта, която се движи, не ръждясва”. Ако можем да се поучим от източната култура за дълголетието, ще ни е по-лесно да се съхраним в напрегнатото съвремие.

За Индия, Шри Ланка и Япония

После разбрах, че източните билки не са само в Китай. Много от тях са в Индия и присъстват в Аюрведа. Благодарение на познанството ми с един индийски професор започнахме да внасяме и от Индия, освен от Шри Ланка, където бях установила контакти с известна фамилия, която притежава болница за Аюрведа със стогодишна традиция, фабрика и курорт Аюрведа. После включихме и продукти от Япония, както и козметика от Южна Корея – южнокорейките са известни с блестящите си кожи.

За българския скептицизъм

Има теория, че билките, с които сме свикнали, ни действат по-добре. Но винаги съм се питала, дали кафето, което не расте по нашите земи, ни действа лошо? Не отричам нашите растения – напротив. Ала трябва ли да се ограничаваш с попарата с билков чай, а да не опиташ зеления например? Аз не бих го направила. И се радвам, че давам възможност на българите да се възползват от хилядолетните достижения на източното билколечение.

Марта Михайлова

Снимки: Авторът и личен архив