Драго Драганов

Циркът е вечен, защото е кръгъл, както и животът”

 Ранен неделен следобед. Мястото е столичното читалище „Цар Борис III”, което е на път да се превърне в постоянен дом на цирковото изкуство и в любимо средище за забавления на малки и големи. В края на миналата година читалището стана дом на софийския постоянен цирк, чийто мениджър е Драго Драганов. Тук между две представления на цирка сядаме на кафе с Драго. Избираме ободряващата напитка пред чашата чай, тъй като популярният водещ е бил до късно в ефира на Националната телевизия в предаването „Полет над нощта”. Разговорът тръгва бързо и непринудено, което ме кара за момент дори да забравя, че съм на работа.

Неотдавна се завърна от Москва. По какъв повод беше там?

Бях поканен да изнеса концерт заедно с дует „Ритон” по повод годишнина от основаването на Бизнес алианса – организация, в която влизат големи български фирми, работещи на руския пазар. Прекарах в руската столица пет вълшебни дни. Филип Киркоров дори ме заведе на сватбата на Лолита Милявска – много популярна певица и телевизионна водеща в Русия. На тържеството присъстваше почти целият руски шоуелит. Седях на една маса с Филип, Дима Билан и Андрей Малахов. Беше наистина вълнуващо.

Педагог по образование, телевизионен водещ, водещ, певец. Какво всъщност е Драго Драганов?

Това, което ми доставя най-голямо удоволствие, е да гледам хората в очите, да виждам реакциите им. Въпреки че в телевизията го няма, тя пък е моята най-голямата страст, която не бих заменил с нищо.

Кой е бил най-трудният ти събеседник в телевизията?

Спомням си една не толкова трудна, колкото комична ситуация. Беше в „Чай”. Често канехме в предаването хора, които са абсолютно непознати на зрителите. Така за един Великден бяхме поканили в студиото няколко души съвсем обикновени българи със съвсем обикновени дори, бих казал, непрестижни професии. Искахме те да споделят своите празнични емоции, онова, което ги кара да се чувстват щастливи или нещастни на празника. Сред тях беше и един обущар. Той спази уговорката и се яви точно за ефир, но... беше мъртво пиян. Човекът едва се държеше на краката си и почти заспа, когато попадна и под светлината на прожекторите. Аз му задавах някакви въпроси, той отговаряше абсолютно несвързано някакви неща. Едвам издържах този петминутен разговор в ефир, но пък съм сигурен, че ще го запомня за цял живот. Не смятам това обаче за кой знае какъв гаф, а, напротив – за много трудна ефирна ситуация, но пък показващата живота такъв, какъвто е.

„Чай” или „Полет над нощта”?

„Чай”, разбира се. „Полет над нощта” не е мой авторски проект, а на Хачо Бояджиев. Предаването ми харесва заради събеседването по откритите телефонни линии, скайп и Фейсбук, но за свое отроче считам „Чай”. В „Полет над нощта” аз нямам възможност да бъда по-краен, по-критичен в коментарите, разговорите или интервютата, защото в ухото ми има слушалка и човекът, който казва какво да се прави, е Хачо Бояджиев.

Как стана директор на цирк?

Приятелят ми Силвестър Лолов се чудеше какво да прави със стопанисвания от него салон на това бивше читалище. Почти на шега през декември миналата година му предложих да продуцираме циркова програма, която да представим като коледен цирк. Работата потръгна, зрителите проявиха интерес и направихме втора програма, а от 9 април вече имаме и трета. Последният спектакъл сме озаглавили „Да живее българският цирк” и в него могат да се видят единственият мъж каучук в Европа Георги Генчев, уникалният илюзионен номер „Тайната на китайските маски”, дресура на пудели, гълъби, холандски петли. Децата могат да се срещнат на живо и с още няколко атрактивни животни артисти – щрауса Чарли, ламата Мечо, два питона и игуана. В „Да живее българският цирк”сме събрали само български артисти, защото смятаме, че родният цирк се нуждае от подкрепа, а нашите артисти – от самочувствие. Няма нищо по-лесно от това да поканим артисти от бившия Съветски съюз, които работят на почти същите хонорари, или пък да организираме гастроли на чужд цирк у нас, но избрахме най-трудното. Не се изживяваме като мисионери, макар че превърнахме фоайето на читалището в клуб на цирковите артисти и те вече се събират тук, при нас, за да репетират и подготвят нови номера, и то абсолютно безплатно. За съжаление много от големите циркови трупи в новото време се разпаднаха, намаляха и дресурите на животни. Но ме успокоява фактът, че цирковото изкуство има многовековна история и през всичките тези години е преминало през всякакви перипетии, забрани и ограничения, но е оцеляло. Циркът е вечен, защото е кръгъл, както и животът. Колелото се върти и всичко старо става ново, а новото – старо, и т.н. и т.н.

Вече си на попрището жизнено в средата. Имаш ли още страхове?

Една част от страховете ми са детски. Страхувам се от тъмното, страх ме е и от кучета. Не знам защо, като се има предвид, че съм преодолявал далеч по-екстремни неща като това да легнеш под слон или да си в колелото на смъртта и около теб да обикалят с мотори. В един друг план обаче ме е страх от лицемерието и човешката злоба. Аз много често съм допускал до себе си лицемерни хора и вече дори си мисля, че сякаш съм орисан да срещам лицемерие.

Врачка ти предрече, че до края на март ще срещнеш голямата любов и тя ще бъде от Перник. Сбъдна ли се това предсказание?

За съжаление не и май ще трябва да си поискам парите обратно. (Смее се.)

Текст към снимка: Драго дресира ламата Мечо с морков

Биляна Богоева

Сн.: Йордан Терзиев за „Сан Прадъкшън“