Един ден със... Сюзан Кьорова

Сюзан е на 34 години и все още вярва в мечти. Завършва 91-ва немска гимназия, записва „Предучилищна педагогика” в Югозападния университет в Благоевград, но разстоянието дотам изведнъж й се струва твърде дълго. Не я привлича и немската филология в Софийския университет – доста скучна е за нея. Мотото на живота й е: човек е толкова голям, колкото са мечтите му. Сюзан не спира да има желания и да се бори за осъществяването им. Именно това се случва преди 1 година, когато със своята приятелка Биляна Бокова създава фирма за производство на торбички за многократна употреба. Чрез това си занимание тя иска да помогне хората да свикнат да използват такива торбички, а не найлонови, които замърсяват дълготрайно планетата. Сюзан е чиста душа, която обожава природата и иска тя да се запази максимално чиста. Освен това е вегетарианка, а срещите с различни хора я правят щастлива. Разчита на истинските и прости неща в живота.

07:00ч. Сюзан се събужда от звъна на два часовника. Въпреки неприятната емоция от първия миг след ставането не пропуска да се полюбува на изгрева на слънцето, което наднича през прозореца й. Бавно се надига от леглото и веднага слага кафеварката на котлона. Докато кафето стане, си взима душ и ободрена от банята, включва лаптопа, за да си провери мейла.

07:30ч. Телефонът й звъни. Разговорът е кратък, но достатъчен, за да й даде повод да се разбърза. Сю буквално тича по стълбите, защото в кооперацията й няма асансьор. Оказва се, че личният й шофьор – Любимия, вече я очаква, за да я закара до работното място. Докато пътуваме, ми разказва, че ако трябва да ходи с градския транспорт е нужно да смени три превозни средства и да тръгне час по-рано. След 30 мин. се озоваваме в кв. „Надежда”.

08:30ч. В този час започва работният й ден. Тя е от хората, които се трудят на две места. Основното й работно място е във фирма вносител на шивашки материали и търговия на едро с тях. Там е консултант по продажбите и доставките.

10:30ч. Излиза да пуши цигара и да се види със съдружничката си Биляна, която отговаря за производствения процес в общата им фирма. Сюзан пък е натоварена с концепцията и организацията: намиране на клиенти, водене на преговори, подготовка на презентации и поддръжка на сайта им. Хвалят се, че бизнесът им вече върви доста добре, имат поръчки от много големи наши предприятия и изнасят дори продукция за Латвия.

14:00ч. Време е за обяд. По принцип не обръща много внимание на храната и се сеща за нея само когато й прилошее от глад. В случая обаче отива до близкото барче и си купува баничка с боза. Вегетарианка е откакто се помни и обича да експериментира в кухнята, но в менюто й никога не присъстват месни продукти. До края на обедната почивка се наслаждава на топлите есенни лъчи, разхождайки се.

19:00ч. „И този работен ден изгоря в очите ми“ – казва с усмивка. Премята чантата си през рамо и потегля към дома на дядо си. Посещава го през ден, за да му помогне в домакинството, да му сготви, тъй като е на 90 години и не може сам да се грижи за себе си.

19:30ч. На път за вкъщи минава през любимия й парк – Борисовата градина. Очите й се изпълват с възторг. Споделя, че посипалите се листа я вдъхновяват и са като извор за идеите й при създаването на дизайна на торбичите, както и че освен природата, обожава изобразителното изкуство и добрите фотографии.

21:00ч. Ето че отново е у дома. Прави си чай и включва компютъра, тъй като си няма телевизор и радио. Казва, че не са й нужни, защото нейният прозорец към света е лаптопът. Чрез него се информира и общува с приятели и близки, тъй като голяма част от тях не са в България. За финал на деня решава да гледа филма Once. „Затваряйки нощем очи, си пожелавам утрешният ден да бъде по-хубав от миналия и да имам възможността да се докосна до нещо красиво”, споделя Сю, отправила замечтан поглед в отразяващите се в прозореца светлини на нощна София.

Владимир Христовски