Магурата – естествена галерия на древни експонати

• 
• 
• 
• 
• 
• 

    1 от Снимки

 

Дали е знойно лято, мека есен или студена зима любителите на пътешествията винаги са готови да метнат раницата на гръб и да се отправят толкова далеч, колкото им позволява времето.

 И понеже дългите уикенди са вече зад гърба ни, а и синоптиците обещават есента да напомни за себе си, ви предлагаме да тръгнете към Магурата. Разстоянието до пещерата не е толкова голямо, а времето няма да е решаващ фактор за вашата разходка из галериите. Магурата се намира досами село Рабиша на около 20 км от Белоградчик. От пещерата до Видин можете да стигнете, след като изминете около 35 км, а от столицата до Магурата има 180 км, като пътят до самия вход на пещерата е също асфалтов. Към всичко това може да се прибави и фактът, че пещерата е сред най-посещаваните туристически забележителности в Северозападна България. Уникална е с много неща, които вие в никакъв случай не бива да пропуснете да видите. Първото нещо, което ще ви впечатли веднага щом прекрачите входа й, са огромните размери на това подземно царство – дължината на всички галерии е около 3 километра и половина, а земната площ е 33 000 кв.м. За да разгледате поне част от този огромен подземен дворец, ще ви трябва поне час и половина. Хубаво е, че Магурата е добре осветена и благоустроена със съответни стълби, парапети и наблюдателни площадки. Ако желаете, специален гид ще ви придружи вътре и ще ви покаже най-съкровените тайни на това царство. А те никак не са малко, като се има предвид възрастта на пещерата – цели 15 милиона години. Промушвайки се през влажните лабиринти, с малко повече фантазия или помощ без съмнение ще припознаете зад отблясъците на прожекторите фигури на хора, животни или митични същества. Компания в разходката задължително ще ви правят и четирите вида прилепи, които са съвременните обитатели на тази пещера. Освен за крилатите бозайници Магурата днес е дом и на пещерния мамарец и на светломразеца. С постоянната си температура от 12 градуса и влажност от 98% през хилядолетията мястото е било предпочитано за живот и от изчезнали днес видове като пещерна мечка, див кон и пещерна хиена. По интересно е обаче, че това място се е обитавало и от нашите предци. „Първите следи от човешко присъствие тук датират от 8000 години пр.Хр., тоест още от епипалеолита, който предхожда неолита – разказва екскурзоводът ни. – Хората са населявали пещерата до раннобронзовата епоха. Следи от първобитни жилищата са намерени в най-голямото помещение, т.нар. Триумфална зала. Те представляват оградено с преплетени пръти място, където е имало и пещ, в която се печало не само месо, но и керамични съдове. За това свидетелстват откритите фрагменти от паници, гърнета, чаши с дълги дръжки, кости... Интересни са и находките от първобитни оръдия на труда, с които са си служили древните хора. Те са изработвани от кремък, камък и рог от елен. Така например за смилането на зърно са се използвали два гладки камъка, между които са се слагали зрънцата. Освен за полаганите усилия да оцелеят и да направят живота си по-лесен, хората, обитавали това място, са оставили информация и за своя художествен усет и за философията си за живота. Във вътрешния им свят можем да надникнем чрез рисунките в една от галериите. Някои от творбите на древните художници са на възраст над 8000 години и нямат аналог в България. Подобни са открити само във Франция, Италия и на Иберийския полуостров. Композициите от стените в Галерията с рисунките изобразяват танцуващи женски и мъжки фигури, ловуващи мъже, хора, които участват в непонятни за съвременния човек ритуали. В култовите сцени фигурата на жената винаги е по-голяма – това е времето на матриархата, когато на представителките на нежния пол е била отредена решаващата роля в обществото. Докато се наслаждавате на образите на хора, животни, геометрични фигури, чудновата „шахматна дъска” и други, няма как погледът ви да не бъде привлечен от т.нар. Слънчев календар. Някои учени изказват предположение, че това действително е календар, който показва годишните времена. Поемайки по пътя обратно, още веднъж можете да вперите взор в творбите, оставени не от човешката ръка, а от природата. Те са неизброими. След като излезете на светло и имате още време и желание за разходки, спокойно можете да отскочите до още едно чудо на природата – Белоградчишките скали. Те са съвсем близко.

Биляна Богоева