Аз пак ще отида в Хаджи-Нейковите къщи

– Хайде бе, Марта. Хайде! Хайде да се измъкнем от този град. Не ти ли омръзна да се блъскаш по тия задръстени улици!? Уф, задушавам се вече. Хайде да попътуваме. Хубавица е България – градчета, хотелчета, къщи под наем... – редеше приятелката ми Верка доводи в подкрепа на идеята си за импровизирана екскурзия.

– Добре де, къде да отидем – запитах с досада. – С един уикенд разполагаме. Времето в път ще отиде.

– Задръстила си се от „кола, работа, вкъщи”. Не виждаш вече по-далече от носа си. Вечно си уморена… Не ти ли се иска да се разтовариш, да погледаш природа? Къде сме щели да отидем – започна да ме имитира, иронично пулейки очи. – Аз ще ти кажа къде ще отидем. Аз ще те заведа. Довери ми се – приключи тя тирадата си с умолителна интонация.

Погледах я минута, пък махнах с ръка и казах: Права си.

И така, метнахме се ние в събота сутринта на колата й и... поехме на път.

– Къде ме караш? Тази твоя организация прилича на полукриминална история? Много потайно го даваш – засмях се на сериозното й изражение.

– В Копривщица те карам – без да трепне мускул по лицето й, отвърна тя.

– Ти луда ли си? – подскочих. – Та това е на сума ти път. Боже, боже, с кой акъл те послушах. Нали природа, красоти ще гледаме. Няма ли Витоша за теб?

– Мълчи, като не знаеш. Къде ли пък и ходиш, та да знаеш. Та Копривщица е на 110 километра от София. И да се влачим, пак за два часа сме там. Откъде ще минем, а? По Подбалканския път. Говори ли ти нещо? – с високомерно презрение към моята туристическа неграмотност ме изгледа Верчето. – Елин Пелин, Мирково, Златица, Пирдоп и хоп! – в Копривщица.

– У-у, ти пък чак наизуст ги знаеш. И къде ще отседнем там? – усещах как досадата отново ме обзема.

– В Хаджи-Нейковите къщи. Близо до центъра са – беше тържественият отговор.

– Ами тях пък откъде ги измисли?

– От интернет, миличка – бе светкавичният отговор със заядлива нотка. – Написах си просто „хотели инфо” и ми се появиха предложения. Всякакви. Та, Хаджи-Нейковите къщи най си ги харесах. Първо, по името – някак си по копривщенски звучи. А пък като ги видиш, и на теб ще ти харесат: зелена ливада – широ-о-ка, две големи постройки – новички, ама в типичен копривщенски стил, цветя, чардаци и барбекю на двора. Чак и черешово топче има.

– Още малко ще ми предложиш да се повеселим с някоя заварена край барбекюто компания. Нищо чудно, при твоя авантюризъм...

– Защо пък не – не обърна внимание на натякването ми Верка. – Ако няма компания или вали, ще се поразходим из града – музеи, история, атмосфера, механи... Еха-а-а! А после си се прибираме в Хаджи-Нейковите къщи. Кеф ти до камината в хола – знаеш ли какво уютно холче има! С картина, кафенце колкото искаш. Навсякъде старовремски предмети, към спалните се качваш по дървена стълба. В стаите за спане едни чистички перденца, едни уютни дървени легълца, на масичката те чака минерална водичка... Наела съм студио. Има три легла, но ние двете ще се ширим. Само за 70 лева със закуска, представяш ли си! Да стигнем веднъж...

И стигнахме... Беше незабравимо преживяване. Хората в града вежливи, радушни, гостоприемни. През есенния сезон няма много туристи и беше така спокойно, навсякъде цари онзи уют, който можеш да усетиш единствено по възрожденските ни градчета. А Хаджи-Нейковите къщи, в които моята мила приятелка се бе влюбила от пръв поглед, напълно си заслужават емоциите. Искате да ги видите и вие ли?

Просто влезте в интернет и напишете www.hadjineiko.com Всичко вътре е като на снимките и ако ги харесате, като нас, позвънете на телефон +359 884 024 743 или +359 899 434 353. А, аз ли? Аз пак ще отида в Хаджи-Нейковите къщи.

Марта Михайлова