Христо Гърбов: Българинът обича известността, но само ако и той е известен

За Христо Гърбов превъплъщението е като детска игра. Той лесно влиза дори в абсурдния образ на Пегъзи Музовски, познат ни от комедийното шоу „Комиците”. Героят му винаги се движи на ръба на лудостта, обичайно е пред нервна криза и най-важното – знае и разбира от всичко. Но днес ще се опитаме да хванем любимия на хиляди българи комик, излязъл от всякакви роли, и да поговорим с него откровено за живота вчера и днес. Задачата ни се оказа доста трудна, но не и невъзможна. Срещаме се с Христо Гърбов в гримьорната на столичния театър „Възраждане” между две представления на „Криворазбраната цивилизация”.

››› За вчера

Христо е роден във Вар-на, но спокойно може да бъде определен като гражданин на света. Твърди, че от много малък има артистични заложби. Харесвало му да имитира различни хора. Баща му искал да стане електроинженер или навигатор на кораб, майка му пък искала той да следва своя път, а Ицо искал просто да го оставят намира... да се развива така, както сърцето и фантазията му казват.

Баща ми беше електроинженер. Опитва-ше се да създаде перпетуум-мобиле. Спомням си, че вкъщи имаше всевъзможни уреди: магнитни, бубини, намотки. Беше леко отнесен и винаги живееше с мисълта как ще стане това. Много искаше аз да уча електроинженерство и да довърша започнатото от него. Мечтаеше да заработи този двигател. Но... някакси мен това не ме влечеше. Приличам повече на майка си. Тя е по-художествен тип, по-емоционална, което невинаги е хубаво, но така е с емоциите. Не съжалявам, че не осъществих мечтата на баща ми, защото всеки човек е индивидуалност и следва свой собствен път... пък ако ще и грешен да е той в очите на другите.

Връщайки се към биографията му става ясно обаче, че преди да тръгне по пътя на изкуството той все пак една година учи „Технология на металите и металообработващите машини” в МЕИ – Варна. За щастие още в края на първи курс един от преподавателите му казва, че си е сбъркал мястото и го изпраща точно там, където Гърбов от дете мечтае да попадне − в НАТФИЗ. Приемат го и завършва актьорско майсторство в класа на Елка Михайлова.

››› За маймуните днес

Първият ми въпрос е свързан с постановката „Криворазбраната цивилизация”. Героите в пиесата предизвикват смях със сляпото си подражание на европейците, с което заприличват на маймуни. Затова питам Христо кои според него са съвременните маймуни?

За съжаление днес маймуните са много. Ние, българите, обичаме да подражаваме. В последните години хората все повече се опитват да приличат на известни политици, популярни поп и кинозвезди и така забравят най-важното – да бъдат себе си. Не си дават сметка, че изглеждат нелепо, а и не знаят, че популярността е временно явление. Всички са убедени, че нашенецът обича популярните хора, но това е така само ако и той самият е популярен. Заради тази заблуда много хора се стремят да станат известни, като се явяват на всевъзможни кастинги за звезди, участват в риалити програми и т.н. По принцип считам, че този тип предавания имат място на екрана, но не мисля, че това е правилният начин да станеш известен. Човек трябва да залага на личните си качества и умения, да си тежи на мястото и така да печели слава.

››› За Пегъзи Музовски

Споменавайки името на героя, с който Христо Гърбов се прослави от малкия екран, на лицето му се появява огромна усмивка и той с жар започва да говори за своя образ.

Пегъзи Музовски е поет, гений, бард – той е всичко онова, за което българинът мечтае, и си мисли, че е, но уви, не е. Всички хора се мислят за гении в нашата страна. Те знаят как ще се оправи държавата и дори дават акъл как да стане това, но ако ги накараш да предприемат действия, ще ти стане ясно, че са силни на думи, но не и на дела.

А ако си мислите, че Музовски е плод на фантазията на сценаристите, ще ви опровергая: той е събирателен образ и в изграждането му са взели участие два основни типажа − този на Жевакин от „Женитба“ на Гогол, който е откачен военен и иска на всяка цена да се ожени. Рошавата коса пък съм взаимствал от един майстор, който ми работеше вкъщи, и така доизградих образа на Пегъзи. А начинът му на изразяване също нямаше как да го направя, ако не го бях видял, така че и той е откраднат. Аз твърде много наблюдавам хората: как изглеждат в определени ситуации, как реагират, какво казват... После крада от тях.

››› За превъплъщенията

Винаги се старая да изглеждам различен във всяка роля, защото да играеш само един образ е бедно, а и лично за мен − скучно. Основните типажи вече съм ги изиграл – лоша баба; крайно нервен; алкохолик; грозен мъж, но поет по душа; човек, ритнат от кон; луд... Но любим типаж ми е Пегъзи, защото в тънката граница между лудостта и реалното казвам много истини, които иначе не мога да изрека, защото никой не обича да бъде порицаван. Много съм си мислил каква е техниката на успешното превъплъщение и винаги съм стигал до заключението, че за да ти повярват хората, е необходимо да преживееш и почувстваш героя си, да припознаеш неговата идеология като своя.

Владимир Христовски

Сн.: „Комиците”