Илиана Коджабашева „Винаги играя главната роля в живота си“

Повечето от вас добре я познават като амбициозното и вярно гадже на Андрей от българския сериал „Забранена любов”, както и от сцената на Народния театър „Иван Вазов”. За редовните посетители на постановките му не е тайна, че една от последните й роли е в стартиралата преди месец пиеса „Август в Оклахома”. Разговорът ни се провежда точно в Деня на любовта и виното – 14 февруари. Затова и първата тема, която тя подхваща, е именно за виното... А защо за виното вместо за любовта, ще научите след малко...

Виното и аз

Виното е най-прекият път към сърцето. Обожавам вечер с приятелки да се събираме на по чаша хубаво червено вино и дълго да се смеем. В момента тази течност присъства доста осезаемо в живота ми, защото баща ми и чичо ми се занимават с производството на домашно вино. И, да ти кажа, с всеки изминал сезон продукцията им става все по-добра... скоро може и магазин да отворят. (Смее се.) Иначе какво да разкажа за себе си? Актриса съм в Народния театър от две години. В момента зрителите могат да ме видят в ролята на индианка в представлението „Август в Оклахома“, а на 19 март да ме гледат в „Мизантроп”, където се превъплъщавам в ролята на 20-годишна „кифла”. Това ще е и първата ми главна ролна сцената.

Главните роли на сцената и в живота

О, обожавам тези роли! Откакто се помня, винаги съм играла главната роля в семейството ми, дори и след като се роди сестра ми. Играя я и сред приятелите ми. Родителите ми никога не са ме ограничавали и винаги съм правила това, което искам. В днешно време е все по-трудно да бъдеш себе си. Понякога самите обстоятелства изискват да не си много откровен и прям. Именно на това се уча в момента – да бъда по-деликатна и да не бъда до болка честна с хората, като същевременно с това се опитвам и да се съхраня като личност. А що се отнася до главните роли на сцената, това преди всичко е опит и развитие, особено във възрастта, в която се намирам. Според мен, за да развиеш актьорските си способности, трябва по-често да играеш главната роля, въпреки че някои хора не са на това мнение. Напоследък имам по-малки роли. Те обаче ме научиха на това да наблюдавам процесите и колегите си. Сега съм заредена със сили, натрупала съм доста емоционален багаж и с удоволствие ще участвам с главна роля в проект. Впрочем той съвсем скоро предстои!

Провокациите

Обичам провокациите, затова се занимавам и с театър. Той е онова нещо, което винаги ме „вади от обувките” и ме кара да се самоопознавам и преоткривам. Да отидеш на концерт, театър, да се срещнеш с умни и развиващи се хора – това е едно интересно предизвикателство. За щастие аз съм заобиколена от такива хора. Освен това съм и експериментатор по душа. Обичам да опитвам неща, които никога не съм пробвала, но с които определено смятам, че мога да се справя. Не се страхувам от непознатото. Бих се пробвала за водеща, а сега искам да се усъвършенствам и в готвенето.

Неуспехите

Имала съм доста неуспехи, но тях лесно ги преживявам. Все пак съм дете на спортисти и те от малка са ме научили как да се справям с тях. Когато имам неуспех, приемам поражението с гордо вдигната глава и продължавам. Винаги гледам обаче това да не се повтаря. Хубаво е понякога да чукнеш дънцето, за да оцениш какво е на повърхността.

След професионалните теми „тръгваме” по пътищата на любовта. Илиана е честна и директна и не бяга от въпроси.

Любовта

Аз не съм от най-влюбчивите, но мога да се привързвам и да се отдам на човека до мен, както и на хората, на които държа. Може би и на това се дължат добрите ми познанства и дълготрайната връзка с бившето ми гадже – цели 5 години. Но любовта не е само между двама души, тя е навсякъде около нас и във всичко, което правиш и те заобикаля. Има любов в природните пейзажи, в изкуството, в погледа на дете... Любовта също така е и да бъдеш здрав, да дишаш и с всяко вдишване и издишване да благодариш, че те има. А когато има и с кого да го споделиш, е вълшебство.

Мъжете в живота ми

(Въздъхва.) Те не са много. Казват, че човекът до теб ти създава света, за който мечтаеш, обаче аз никога не съм разчитала някой друг да ми създаде моя свят. Аз обичам да създавам световете на другите, без да ги обсебвам. Според мен не е важно някой да гради твоя свят, а двамата трябва да гледате в една посока. Партньорството също е много важно в една връзка – то ти дава свобода, подкрепа и сили да се справиш с всичко. За щастие досега съм попадала все на такива хора.

Към читателите...

Да са здрави и вдъхновени!

Текст и снимка:

Владимир Христовски