Илиана Раева: „На олимпиадата ще рискувам”

Българската художествена гимнастика отново е на мястото, което й се полага – на върха.

 Основна заслуга за златните медали на ансамбъла ни е една жена, която много пъти е усещала вкуса на шампионското шампанско. Това е абсолютната европейска шампионка от Амстердам'80 Илиана Раева. След невероятния успех съпругата на Наско Сираков няма и минутка свободно време. Тя обаче намери пролука в ангажиментите си и отговори на въпросите на в. „Анонс”.

Титла от олимпиадата ли е следващата ви цел, г-жо Раева?

Момичетата са много мотивирани, много уверени. Няма лошо, дори е много хубаво да имат повече самочувствие, да си повярват. Оттук нататък очакванията са огромни. Но вие виждате, че дори когато България играе без грешка, а другите грешат, пак не можем да станем първи. За мен това беше кошмарно състезание. Това бе най-трудният етап от подготовката за олимпиадата. В Лондон ще бъде по-лесно. Искам съчетанията ни да са много рискови, ще рискуваме много, те са готови за това. Искам да направя съчетания, с които да взривим Лондон. Просто това ми е мечтата. Аз лично като треньор тръгвам по различен път, ще рискувам.

Кои медали са по-мили? Спечелените като състезателка или като треньор?

Сега, разбира се, емоцията е различна. Аз толкова обичах състезанията, публиката, а сега треперех от страх, не можах да спя цяла нощ. Не може да си представите през какъв ад преминах. Имах чувството, че умирам, а в същото време никое от децата не трябваше да усети това нещо. Много е тежко и затова радостта е много по-голяма, от тази, когато ти самият станеш шампион.

Кой беше най-тежкият ви момент на световното?

Най-трудният момент беше нощта преди многобоя и два часа преди старта ни. Тогава имах чувството, че се намирам в ада. Много тежко, защото знаех, че нямаме право на никаква грешка. Вярвайте ми, че ако бяхме направили и най-малката грешка, щяха да ни изкарат от шестицата. Трябваше да се опитам да се мобилизирам максимално, да предам увереност на децата. Най-щастливият ми миг беше, когато видях, че сме на първо място. Това няма да го забравя никога. Не можех да повярвам, че са ни дали златния медал. Но момичетата заслужават. Най-рискованата композиция беше нашата, най-сложната и те я изиграха без грешка. Толкова заслужаваха тези медали, дори и още повече. Това е огромен успех, което тези момичета постигнаха за година и половина, а тръгнаха от нулата. С този златен медал те доказаха класата си.

Оценката ви за представянето на Силвия Митева?

При една много силна конкуренция тя се представи блестящо. Ако не беше допуснала тази груба грешка, тя щеше да вземе медал в многобоя. Много плака, много тежко преживя това място, защото наистина можеше да спечели бронзов медал. Но не се знае. Може би това е много добър урок за олимпиадата. Всяка зло за добро. Аз вярвам в Силвия и нейната майка. Те са много отговорни.

Как се почувствахте, след като видяхте мизерния хотел, в който бяхте настанени.

Истината е, че нямаше тъга, всичко обръщахме на голям майтап. Разбира се, те са интелигентни момичета и знаеха какво им се случва. Много умело се казват нещата от страна на федерацията за този лагер. В тези 7000 хиляди евро, които те казват, че е струвал лагерът, влизат самолетните билети. Аз исках да направим 10-дневен лагер за най-важното състезание, защото беше за печелене на олимпийска квота. Аз разчитах изцяло на избора, който ще направят от федерацията. Единственото изискване беше за залата и г-жа Гигова ме увери, че залата има прекрасни условия, но това зависеше от французите. Отидохме на т.нар. резиденция (първоначалния хотел, в който тимът ни е бил настанен – бел.ред.) и не им позволих да си разопаковат багажа. Когато жената на Наско Сираков пътува с отбора си, не излиза през ВИП-а, а спи заедно с тима в един хотел. Аз знам 2 и 200. Аз съм водачът на тези момичета и никога не ходя никъде, нито на заведение, никъде. Нито един шопинг. Аз съм в залата, в хотела, в залата. Около 4 часа чакахме в този хотел, докато намерят нов, но това дори не беше толкова страшно. Французойката, която беше там, каза, че са дали няколко оферти, а г-жа Гигова, избрала този хотел.

Колко в крайна сметка платихте за хотел?

За целия лагер само за хотел са платени 3300 евро. След много митарства намерихме място в един крайпътен хотел, който струваше около 80 евро на легло. Министерството ни беше дало съвсем нормални пари, нямам никакъв упрек към Свилен Нейков. Според мен става думи за икономии от страна на федерацията. Едно нещо искам да е ясно – това ни най-малко не ни повлия на тренировката. В залата аз не дадох шанс на момичетата да кажат, че са изморени. Но тук въпросът е за обидата. Не може да се прави така. Аз бях страшно афектирана от факта да се твърди, че това не е било саботаж. Сутрин тръгвахме в 7:30 ч., сядахме да ядем в крайпътно заведение. Момичетата чакаха по 40 минути за поръчката. А след като се приберяхме вечер, те отказваха да ядат, защото яденето не им харесваше. Масажите им пък продължаваха до 12 през нощта, защото те са шест.

Все пак сте приемали всичко с чувство за хумор.

Да! Тук я няма Катрин, тя не спря 10 дни на лагера да се смее, заливаше се през цялото време. Аз реших, че тя изпада в някакво особено настроение, но може да се окаже, че точно то е било в основата на нашия успех. Същата тази Катрин дойде и ми каза: „Госпожо, няма да успеят да ни пречупят толкова лесно”. Тогава заплаках за първи път на световното. Момичетата постоянно се снимаха в хотела. Бяхме абсолютен катун. После, след една тренировка, когато бяха много уморени, ги питах какви искат да станат. Казах им, че могат да разчитат на мен, с каквото и да искат да се занимават, ще им помагам до края на живота си.

Никола Стефанов

Сн.: Ив. Иванов