На халките на историята

Това лято великият Йордан Йовчев ще влезе в историята.

 Сред спортистите ни, които ще участва на олимпийските игри в Лондон, неговото име ще блести. Без значение какво ще направи. По външен вид няма да прилича на нито един от останалите – побелели коси и измъчено от многото контузии зад гърба му лице. Ще се различава от тях и по съдържание – голямо сърце и воля, които не могат да бъдат събрани в иначе дребното му тяло. Вече всички говорят точно за него. И споменават името му с трепет и почитание. Това е Данчо Йовчев. Човекът, който бе ограбен от съдийската мафия на игрите в Атина 2004 г. и остана втори. Тогава обаче всички знаеха кой е истинският олимпийски шампион. Не някакъв си Димостенис Тампакос, а Данчо. Човекът, който спаси родната спортна гимнастика от фалит, когато застана на кормилото й. Миналият вторник, 10 януари, Йовчев постигна немислимото. На 38 години (след месец ще стане на 39), с тежка контузия в рамото, заради която пие болкоуспокояващи, които обаче не могат да му помогнат, защото организмът е свикнал с тях, действащият президент на федерацията спечели квота за своята шеста олимпиада – без много приказки, а с работа. Той отиде на квалификациите в Лондон, за да блести, а не за да бъде най-добрият. Замина с единствената цел да победи – себе си, съдиите, статуквото и човешките закони. Да победи онези, които се оплакват и търсят оправдание за провалите си. Впрочем това е дума, която отсъства от речника на Данчо. На възраст, в която вече си пенсионер за гимнастиката, той игра многобой! За неговото тяло това е равносилно на решение на Христо Стоичков да се завърне днес в „Барселона“ и да играе финал в Шампионската лига срещу „Реал“ (Мадрид). Йордан обаче го прави – рискува здравето си и доказва, че още е онова момче, което заради гимнастиката е готово да жертва личния си живот. За него няма Коледа или Нова година. В последните месеци животът му преминаваше само и единствено в залата на стадион „Раковски“, която впрочем реновира изцяло. И каквото и да направи оттук нататък, той показа, че е истински великан. Властелин на пръстените. Господар на халките. И знаейки какъв човек е Йовчев, всички сме сигурни, че чудото няма да свърши само с класиране за игрите. В Лондон Данчо ще застане под петте преплетени кръга с единствената цел – накрая да чуе българския химн. Това няма да е леко, както сам казва той. Но за нас ще остане само насладата от черешката, която може да ни поднесе. А дотогава той заслужава само един голям поклон. Велик си, Данчо!

БЪЛГАРИТЕ С НАД ПЕТ И ПОВЕЧЕ УЧАСТИЯ НА ОЛИМПИАДА

Име спорт участия медали

Нонка Матова спортна стрелба 6 (1976, 80, 88, 92, 96, 2000) 1 сребърен

Таню Киряков спортна стрелба 6 (1988, 92, 96, 00, 04, 08) 2 златни, 1 бронзов

Евгения Раданова шорттрек/колоездене 6 (1994, 98, 02, 04, 06, 10) 2 сребърни, 1 бронзов

Мария Гроздева спортна стрелба 6 (92, 96, 00, 04, 08, 12) 2 златни, 3 бронзови

Йордан Йовчев спортна гимнастика 6 (1992, 96, 00, 04, 08, 12) сребро и 3 бронзови

Денчо Денев спортна стрелба 5 (1960, 64, 68, 72, 76) няма

Румяна Нейкова гребане 5 (1992, 96, 00, 04, 08) злато, сребро, бронз

Това е Данчо

Йордан Йовчев Йовчев е роден на 24 февруари 1973 г. в Пловдив. Възпитаник е на спортното училище в града. Първите си крачки в голямата гимнастика прави на 7-годишна възраст при треньора Живко Добрев. По-късно израства при Иван Славчев. Данчо е най-успелият български гимнастик и единственият на планетата, който ще участва на шест олимпиади. В кариерата си симпатичният български гимнастик има четири олимпийски медала – един сребърен и три бронзови. Два пъти е двоен световен шампион на земя и халки на първенствата на планетата в Гент и Анхайм през 2001 и 2003 г. и двоен световен вицешампион в Дебрецен през 2002 г. На олимпийските игри в Атина Йовчев печели сребърен медал, като незаслужено златният му е отнет. Съдиите присъждат златното отличието на гърка Димостенис Тамбакос, въпреки че българинът е много по-добър от него. От 1996 до 2007 г. Йовчев живее и тренира в САЩ, където остава след олимпиадата в Атланта заедно с Иван Иванов и Красимир Дунев – ядрото на отбора, завоювал шесто място на игрите. В САЩ пловдивчанинът се подготвя самостоятелно, без личен треньор и сам комплектова съчетанията си. Не се съгласява да се състезава за Щатите, въпреки че такива предложения са му отправяни неведнъж. През 2007 г. Йовчев променя намерението си и се установява в Пловдив. Помага на Краси Дунев и се занимава с оборудването и с тренировките на децата. На олимпийските игри в Пекин през 2008 г. Данчо влиза с втора оценка във финала на халки, но на самия финал прави груба грешка и остава осми. Йовчев е „Спортист на България” за 2001 г., „Спортист на Балканите” за 2003 г. и „Мъж на годината” за 2004 г. През декември 2008 г. Йордан Йовчев е избран за председател на Федерацията по спортна гимнастика. В силното тяло на шампиона се крие и изключително силен дух. Със скромността си, благия характер и не на последно място с впечатляващите успехи в кариерата си Данчо се е превърнал в един от най-обичаните спортисти в България. Женен е. Съпругата му се казва Боряна и с нея имат син Джордан.

Сн.: Ив. Иванов