Историята на сладоледа

Още 400 години преди Христа персийците правили студен десерт от лед, розова вода, плодове и аромати. Те сервирали този деликатес на своите владетели в най-горещите летни дни. Лед съхранявали в огромни, своеобразни хладилници.

Те представлявали куполовидна конструкция, която била добре изолирана със специален хоросан, направен от пясък, глина, черупки от яйца, вар, руно и пепел. Отдолу се намирало самото хладилно помещение, където складирали ледени късове – събирали ги през зимата, а ледът не се стопявал цяла година. Около 200 г. пр.Хр. в Китай правели студено ястие с ориз и мляко, което най-вероятно е наподобявало сютляш, а по времето на император Тиберий (14–37 г.) римляните събирали лед от планините и прибавяли различни плодови вкусове към замръзналата вода. Всички тези древни рецепти били усвоени и усъвършенствани от арабите. Около X в. сл.Хр. те започнали да използват за основна съставка замразено мляко, подслаждали го със захар, прибавяли плодове, сокове и ядки. Скоро десертът се превърнал в любимото ястие на халифите и се продавал свободно в най-големите арабски градове – Багдад, Дамаск и Кайро. Около 1000 години след Христа китайските химици дали нов тласък в производството на сладоледа, като открили как да понижат температурата под нулата, използвайки селитра. Техниката била усвоена от венецианския пътешественик Марко Поло (1254–1324 г.), който я пренесъл в Италия. За сватбата на италианската дукеса Катерина Медичи във Франция през 1533 г. пристигнали италиански готвачи, майстори на сладоледа, които впечатлили и вдъхновили французите. Сто години по-късно Чарлз I от Англия се пристрастил към леденото удоволствие до такава степен, че осигурил на готвача си доживотно охолно съществуване, само и само тайната на сладоледа да остане привилегия единствено за кралското семейство. През 1744 г. в Оксфордския речник се появява следният факт за десерта: „Намира се и чудесен сладолед, който с ягоди и мляко става повече от вкусен“. През 1751 г. е издадена книгата „Изкуството на готвенето – просто и ясно“ на Хана Глас. В нея е публикувана и първата официална рецепта за сладолед, предназначена за широка употреба от гражданите на Европа.

Пламен Четелязов