История на президентската институция

Вчера четвъртият президент на България Росен Плевнелиев встъпи в длъжност и седна на най-високия стол в държавата.

 На плещите му тежат не само обществените очаквания, но и постигнатото от неговите предшественици на поста. За президент у нас започва да се говори след събитията от 1989 г. Институцията се създава с приетата на 12 юли 1991 г. нова Конституция на страната. В нея България е записана като парламентарна република с президент за държавен глава. Дотогава функциите му се изпълняват от институции като царската, регентската, председателите на Временното председателство (1946-1947), на Президиума на Народното събрание (1947-1971) и на Държавния съвет (1971-1990). След промяна в действащата през 1989 г. Конституция ролята на председател (президент) на страната се изпълнява за много кратко време от Петър Младенов, Станко Георгиев и Николай Тодоров.

Желю Желев е първият демократично избран президент на България. След продължително дисидентсво той води страната през особено тежките години на преход. Признати са заслугите му за запазване гражданския мир през зимата на 1997 г., за налагането на демокрация, пазарна икономика и загърбване принципите на тоталитаризма. Скоро след встъпването си в длъжност Желев дава пресконференция, станала известна с името „Боянските ливади”. На нея той критикува управлението на издигналата го партия СДС и министър-председателя Филип Димитров. Това води до разкол в отношенията им, а след време и до сваляне правителството. Заради това СДС излиза на президентските избори през 1996 г. с различен кандидат, от когото Желев губи.

Според последното социологическо проучване от края на миналата година Петър Стоянов е личността с най-голямо одобрение в годините на прехода – 68%. По време на мандата му България подава официална молба за членство в НАТО, започва активни преговори за влизане в Европейския съюз, участва в разрешаването на Косовската криза, ратифицира Рамковата конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства и става непостоянен член на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации. Най-голямата си политическа грешка Стоянов прави по време на кампанията си за втори мандат. На телевизионен дебат той вади компромати за тогавашния си най-сериозен опонент Богомил Бонев, което се отразява негативно и на двамата. Бонев отпада от надпреварата, а Стоянов губи изборите заради трети кандидат, събрал гласовете с умереното си поведение.

Георги Първанов е единственият президент на България с два последователни мандата. Първия си започва с обещанието да е „социален президент”. Наричат го „архитект на тройната коалиция” заради активното му участие за съставяне на правителство през 2005 г. През втория си мандат се концентрира върху енергийните проекти на страната. Автор е на инициативата „Българската Коледа”. Първанов е и единственият президент, срещу когото са правени постъпления за импийчмънт. Такива предложения има през 2008 и 2009 г., но до реално гласуване в парламента се стига през 2010 г. след скандал с изнесени стенограми от разговори на Първанов и министър Дянков. Тогава едва шестте гласа на напусналите залата депутати от РЗС не стигат на вложителите от ГЕРБ и ДСБ.

Юлия Стойчева