Ивайло Захариев:

• 
• 
• 
• 
• 
• 

    1 от Снимки

 

„Киното е модерният начин да се разкаже една история”

Четвъртък е и имам среща с Ивайло Захариев – ченгето Мартин от хитовия сериал „Под прикритие”. А поводите за нашата среща са два – новият сезон на сериала и новината, че Ивайло се е сгодил. С втората вест със сигурност съм разбил доста женски сърца. Но какво да се прави! Такъв е животът! Щастливката, спечелила сърцето на симпатичния полицай под прикритие, се казва Миряна. Но за нея – по-късно. Сега ще кажа няколко думи за самия Ивайло. Той е завършил актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на проф. д-р Атанас Атанасов. Оттогава е на свободна практика и участва както в класически постановки, така и в танцово-драматургични представления в стил physical teatre. В момента се снима почти всеки ден в новите епизоди на сериала „Под прикритие 2” по БНТ.

Как попадна в „Под прикритие”?

„Най-интересното е, че в случая не аз, а те ме откриха. Откъде са разбрали за съществуването ми ли? Участието ми в този сериал не е дебют. Миналата година участвах в заснемането на два филма: „№1” на режисьора Атанас Христосков, който вече излезе на екран, и „Пистолет, куфар и три смърдящи варела” , който ще излезе през април 2012 г. Отговорните за кастинга на „Под прикритие” ме гледали в „№1”, харесали ме и така са решили да ме поканят.” Ивайло си признава, че се е молил за успех в живота на Господ, но не в името на славата. Въпреки че в сериала играе ролята на полицай, докато говори, Ивайло често споменава християнската вяра и каузите в живота. Той поначало е от хората, които се посвещават на това да служат на другите. Отзивчив, спокоен и неочаквано скромен за актьор, Ивайло е последовател на Протестантската църква и не се притеснява да говори за Пътя и Истината.

Какво да очакваме от твоя герой?

„Много се радвам, че сценарият не е само бяло и черно. Сценаристите са се справили перфектно и най-хубавото е, че образът на Мартин Христов търпи развитие. Досега той беше раздвоен между полицията и Джаро, сега изкушенията стават повече – цели четири. В резултат моят човек има сериозни колебания кой път да избере, за да постигне целите си. Определено тези, които му се въртят из главата, не са законни. В новите епизоди влизат и много силни актьори като Теодора Духовникова и Чочо Попйорданов. Много ми харесва също, че сериите са плътни, действието е реалистично, не звучи измислено и нагласено. Какви са целите на Мартин ли? Да стигне до дъното с Джаро, но да го разобличи...”

Как успяваш да бъдеш „Под прикритие”?

„Все още се държа... (Смее се.) За щастие Джаро не ме познава добре и затова нямам проблеми с него. Той цени работата ми. Докато Иво може и да ме подозира, че съм „под прикритие”, защото той знае за любовните ми забежки със Съни. Но защо си мълчи ли? Защото и да каже, няма конкретни доказателства. Освен това Джаро не обича интригантите и ако Иво си отвори устата да ме клепа, може да си навлече гнева му.”

Но нека да излезем от сериала и да се опитаме да разберем що за човек е Ивайло Захариев?

Оказва се, че е от щастливците с разнообразно ежедневие. „Много се радвам, че не съм застопорен на едно място и всеки ден ми е различен. По този начин сам избирам какъв да бъде животът ми и какво да се случва в него. Естествено, не изключвам и факторите късмет, околни хора и новите възможности, които излизат на пътя ми. Друг интересен факт от живота ми е работата с наркозависими. Всяка сряда аз и мои приятели се събираме и разговаряме с хора, които са вървели по пътя на дрогата, но вече са се осъзнали и искат да заживеят нормално. Вярно е, че желанието за промяна е най-важното нещо, но не по-малко важно е и да бъдеш подкрепен. Та именно това им даваме на тези срещи – приятелство, внимание. Обясняваме им защо трябва се откажат от наркотиците и никога да не се връщат към тях. Казано накратко: даваме им любов, която може да ги промени. Не знам дали знаят читателите ви, но аз съм част от независимата протестантска църква и благодарение на нея тези срещи са факт. Затова на тях им говорим за Бог, че наркотикът няма да реши проблемите, че когато има семейство, дом, човек няма нужда от тях, защото са бягство от реалността. Имам приятели – бивши наркомани, които най-силно убеждават другите, че са решили проблема си чрез вяра. И аз имам опит с наркотиците, но той беше доста кратък. А защо се занимавам с това ли? Защото сред пристрастените виждам много стойностни хора. Моята каузата е както на лекаря – да помагам.”

Откъде идва личният ти мотив да помагаш?

Това, че виждам надежда. Ако живея само за себе си, просто си работя, нищо не печеля. Една от ценностите ми е да помагам на хората. Това се засили преди три години, когато започнах да посещавам християнския център. Попаднах там покрай приятел и ми хареса свободата, която цари. Интересно ми е там – събираме се всяка неделя, има проповедник, който тълкува Библията, хвалим Бога със съвременни песни, има китари, барабани. Така изразяваш вярата си с песен. Проповедите се провеждат на разбираем език, а не на църковнославянски. Това е направено за човека, съвременния. Религията не бива да застива някъде в миналото. Има я и сега.

Сега ще стане дума за един наркотик, който осмисля живота на човека – любовта. В тази връзка за теб се говорят доста неща. Наистина ли се сгоди?

(Смее се.) „Че любов има, има я. Тя се казва Миряна и работи във фондация, която помага на децата, излизащи от социални домове, по-лесно да се адаптират. Срещнах я в църквата, в която ходех. Там се запознахме и с течение на времето започнахме да се опознаваме. Държахме първо да бъдем приятели, за да разберем дали нещата са истински, защото чувствата веднага се проявяват, но ние си дадохме време, за да разберем дали за един от нас не е просто увлечение. Заедно организирахме общите срещи с наркозависимите. В общи линии бяхме заедно във всичко. С времето нещата се получиха и така сме вече близо година.”

Как се реши да й предложиш брак?

„Просто го почувствах. А дали е рано? Не знам, но това, че сме сгодени, не означава, че нещата са решени. Във всеки един момент някой от нас може да направи крачка назад и никой няма да се сърди за решението на другия. Докато не се оженим, връщане назад винаги има. Но се надявам нещата да следват своя собствен ход и да вървят само напред. Организацията по това събитие (годежът – б.р.) ми отне много време, сили и емоции. В заговора включих само сестрата на Миряна, младоженците, оператора и фотографа. Какви младоженци ли? Забравих да кажа, че предложението направих на сватбата на мои приятели, на които им благодаря, че дадоха за миг фокусът да се премести върху нас. Но само за миг... След това всичко се насочи към тях. И така... Отиваме ние на сватбата, Миряна, естествено, не знае, че от този ден нататък нищо няма да е, както преди. (Смее се.) По едно време взех микрофона, започнах да благодаря на младоженците, диджеят пусна една наша любима японска песен, а фотографът и операторът имаха за задача да запечатат този момент. Поканих и приятелката ми да се присъедини към мен и да ми помогне в благодарностите. И така до момента, в който паднах на колене пред нея със заветния въпрос. Отговорът, естествено, беше положителен и затова сега ръката й краси пръстен с титаниева основа, три преплетени златни нишки и на върха с диамант. Избрах диаманта, защото той символизира здравината на една връзка, а също така и моите здрави намерения към нея. Иначе сватбеният ритуал ще мине в традициите на протестантството. Планираме в гражданското да отидем по дънки и тениска само с кумовете и най-близките си хора. Официалната част ще бъде в черквата – с шафери и шаферки, с предаването на булката от баща й.

Какво ще пожелаеш на нашите читатели?

Ще кажа само едно: „Бог обича България! Така че борете се и не се предавайте! Бъдете оптимисти и вярвайте! Нещата ще се оправят!”

Владимир Христовски

Сн.: „Под прикритие”