Иван Петрушинов:

• 
• 
• 
• 
• 

    1 от Снимки

 

„Направих косата си бяла и си обръснах брадата, за да изиграя Дядо Коледа”

От няколко седмици един българин обикаля домовете на милиони хора по целия свят. Най-желаният и очакван от всички гост Дядо Коледа и тази година е българин. Актьорът от Малък градски театър „Зад канала” Иван Петрушинов нахлузи червените ботуши и влезе в ролята на добрия старец в рекламния клип на Coca-Cola. Така всеки ден нашият артист внася коледно настроение в повече от 90 страни по света. В навечерието на Рождество Христово Иван Петрушинов повдига завесата и разказва за читателите на вестник „Анонс” за снимките в Лапландия, театъра, киното и живота си.

Как ви избраха за ролята на Дядо Коледа?

Много обичам да пия кола и може би затова съдбата преплете пътя ми с този на известната марка. Ако трябва да отговоря сериозно, ще кажа, че станах световен Дядо Коледа след тежък кастинг. За ролята кандидатствахме над 100 човека – някои артисти, други с визия на Дядо Коледа се опитваха да намерят късмета си. Изборът продължи близо месец. През това време ме викаха няколко пъти, като всеки път армията от дядоколедовците намаляваше.. Накрая останахме пет човека. Тогава вече си казах: „Е, аз ще бъда.” Без да знам защо. Не знаех и какъв точно образ търси режисьорът. Не е задължително да имаш физическа прилика с героя. Аз съвсем не приличам на Хитлер, но съм играл Хитлер. В случая с Дядо Коледа обаче режисьорът, англичанин, непрекъснато гледаше през едно ромбче бузите и очите ми и явно реши, че се вписвам в неговите представи за Дядо Коледа, които пък очевидно не се различават от традиционните.

Как минаха снимките в Лапландия?

Лапландния беше в един павилион на Киноцентъра в полите на Витоша. Там беше изграден кабинетът на Дядо Коледа. Снимките бяха през юни, а в павилиона нямаше климатик. Помня, че доста се поизпотих в тези дрехи. Другото нещо, което винаги ще помня, е избелването на косата ми. На режисьора му хрумна, че докато седя в кабинета си и върша разни неща, може в някой момент да остана и без шапка. Пробвахме различни перуки, но екипът ги отхвърли. Тогава ме помолиха да направя косата си бяла. Отидох при фризьор и ме намазаха с перхидрол. За да стане косата ми напълно бяла обаче, процедурата се повтори четири пъти. Правил съм го и друг път заради роля, но не чак четири пъти. Тук накрая вих от болка. По-интересното е, че по време на снимките нито веднъж не свалих шапката си, така че никой не видя моята прекрасна бяла коса. За ролята на Дядо Коледа ми се наложи да направя и друга жертва – обръснах брадата си, за да могат да ми залепят изкуствената.

Какво си спомняте от Дядо Коледа във вашето детство?

В моето детство имаше Дядо Мраз. Помня дойде веднъж в махалата в много странно облекло – обърнат наопаки кожух, брада от вълна и някакви черни обувки. Било е в края на 50-те години на миналия век. Едва по-късно разбрах, че Дядо Коледа носи червени дрехи, обут е с червени ботушки и потропва с тях.

Разпознават ли ви хората на улицата?

Да, благодарение на вас, медиите. Иначе как ще ме разпознаят, като аз самият не мога да се позная с този грим и с костюма. Благодарение на журналистите се разбра, че не само Господ е българин, но и Дядо Коледа също. Преди повече от месец бях в Благоевград. Спряха ме двама полицаи за една невинна грешка. Единият започна да ми се кара, но другият веднага го прекъсна с думите: „Чакай, спри. Това е Иван Петрушинов, това е българският Дядо Коледа.” Така ми се размина.

Знам, че дъщерите ви живеят в чужбина. Разказват ли, че добрият старец от рекламата е баща им?

Малката ми дъщеря, която учи в Кеймбридж, споделила този факт с приятелите си. Реакцията им била: „О, баща ти сигурно е много голям артист, щом са го избрали за световен Дядо Коледа, и вероятно е много богат.”

Богат човек ли сте?

Не знам какво значи богат. Не съм от онези хора, които не си знаят парите. Забелязал съм, че колкото и пари да изкарам от театър, филми, реклами, винаги ги харча. Никога не съм имал натрупано богатство, което да управлявам. Почти всички артисти у нас са така.

С рекламния клип обиколихте света. Замисляли ли сте се някога да напуснете България?

Ходих на екскурзия до Ню Йорк,още когато имаше желязна завеса. Успях някак да се запиша и дадох много пари, но мислех тогава, че повече няма да имам шанс да посетя Америка. В групата, разбира се, имаше много ченгета, които ни наблюдаваха стриктно. На тръгване си мислех, че мога да остана там, но на деветия ден от престоя исках вече да се прибирам. Разбрах, че не ми се живее никъде другаде. Колкото и да се оплакваме и да сме недоволни, аз съм свикнал да живея в България. Не мога без моите приятели, харесвам си страната. Дори и сега предпочитам да ходя на екскурзия някъде из България, отколкото в чужбина. Освен че е доста по-евтино, го намирам и за по-забавно. Всяко лято един месец съм на палатка на язовир близо до Троян. Събираме се приятели и си прекарваме чудесно. Въобще не ми минава през ум да ходя на друго място, да се мъча, да започвам от нулата. То един живот не стига тук да го изживееш... Слава Богу, че сега всеки може да избира, но за себе си аз съм решил – оставам тук.

Какво е в момента състоянието на българския театър?

Струва ми се, че точно сега театърът върви малко надолу. Някои театри се изявяват като търговски дружества. Гледат да вземат парите на хората и затова правят нещо смешно, евтино... Така се слиза до нивото на широката публика, което е лошо. Не бива евтините смешки от телевизията да се пренасят и в театъра.

Много от вашите колеги участват в тези евтини смешки. Какво мислите за това?

Голяма част от тях са много добри актьори, с които съм си партнирал на сцената или съм снимал в киното. Но не можеш всяка седмица да правиш такова шоу и да си винаги много добър. Неизменно започваш да се повтаряш, да се износваш... Най-лесно е да стигнеш до евтините неща, на които много хора се смеят. Аз не съдя тези колеги или по-скоро ги съдя за това, че ако трябва някой да поеме вина за нивото ни на интелект и култура, те ще са по-виновни. Но и аз бих участвал в подобно шоу за пари. Виждате сега как си противореча... За съжаление на актьора също му се налага да изкарва пари, за да оцелява.

Биляна Богоева