Ивет Лалова:

• 
• 
• 

    1 от Снимки

 

„За семейство ще мисля след олимпиадата”

Този септември перлата на родната лека атлетика Ивет Лалова си върна прозвището „най-бързата бяла жена в света”. Направи го на световното в Дегу, където завърши седма на финала на 100 метра. Това заслужено й донесе и приза за най-добрата атлетка на Балканите. Дни след като взе наградата на гала-вечерта в Правец, Ивет отдели време за „Анонс”.

Очакваше ли да бъдеш избрана за атлет номер 1 на Балканите?

Приятно изненадана съм. Благодаря за наградата. Радвам се, че трудът ми през годината е оценен. Чувствам се мотивирана за нови успехи в големия спорт.

Какво ти костваха успехите тази година?

Декември е много приятен месец, тъй като тогава всички ти казват браво и обираш награди. През останалото време обаче кипи неистов труд. Подготовката ми е трудна.

Какво очакваш от следващия сезон?

Тази година за мен беше много добра. Бягах на финал на световно първенство и спечелих старт от Диамантната лига. За следващата година целта ми е да остана здрава и да се представя блестящо на олимпиадата.

Докъде мислиш, че ще стигнеш в Лондон?

Докъдето Господ е решил. Мисля обаче, че мога да изненадам всички в английската столица. Финалът на олимпиадата трябва да бъде реална цел. Особено след като вдигнах летвата на световното в Дегу. Но важното е да сме здрави. Преди това не трябва да се забравя, че има и европейско първенство. Годината е много тежка. През март има и световно първенство в зала, на което не съм сигурна дали ще участвам. Но ако се пусна на всяко състезание, ще стане много тежко. Предстои здрав труд и блъскане.

От доста време работиш с нов треньор – професор Роберто Бономи. Какво ти даде той?

Треньорът дава всичко на състезателя си, ако иска той да успее. Не мога да кажа, че Бономи ми е дал нещо повече или по-малко от Коце Миланов. Това би прозвучало като обида и неуважение. Просто в Италия намерих себе си, повече спокойствие и стабилност.

Как върви подготовката ти за новия сезон?

По план. Всичко е нормално, чувствам се добре и готова за нови успехи.

Кой е моментът от 2011 г., който никога няма да забравиш?

Определено това беше мигът, в който разбрах, че съм се класирала на финала на 100 метра на световното в Дегу.

Имаше ли усещането, че можеш да вземеш медал от това световно?

Да тичаш на финал е шанс, даден от Господ. Не мога да кажа, че ставам сутринта и си казвам, че днес имам шанс да стана шампион. Не съм имала и такава амбиция, тъй като знаех къде ми е мястото в този финал – между четвърто и осмо място. Но това за мен беше сбъдната мечта. И честно казано, след полуфинала се разплаках.

Кой ти е любимият спорт извън атлетиката?

Ще се изненадате много, обаче обожавам да гледам скокове във вода и бобслей. Това са спортовете, които приковават вниманието ми в телевизора. Харесвам бобслея, защото там при забутването е като в спринта. Има много атлетика в него. Сила, загребване, бутане... Иначе обичам да гледам волейбол и баскетбол. Не харесвам футбол.

Измина доста време от контузията ти. Продължаваш ли да изпитваш страх на пистата?

Вече не. Преодоляла съм този страх. Все пак минаха седем години от този свиреп инцидент. Сега гледам само напред.

Интересуваш ли се от мода?

Не робувам на дизайнери. Харесвам хубавите дрехи и да изглеждам добре.

Номинирана си и за жена на годината...

Това може само да ме радва. Знам, че съм в сериозна конкуренция. Наградата обаче не ме блазни.

Връзката ти със спринтьора Симоне Колио изглежда сериозна. Да очакваме ли скоро сватба?

Все пак сме сгодени. Повечето ми връзки са били дълги. Различното при тази е, че в нея се чувствам добре – обичана, подкрепяна, закриляна, сигурна, спокойна. Този човек ми помага, а не ме спира. Не се сърди, че все още не мисля за семейство. Ще мисля за това след олимпиадата.

Изкарват ли се пари от спорта?

Изкарват се. Аз от това живея. От тези пари и от спонсорски договори финансирам подготовката си.

Никола Стефанов

Сн.: Ив. Иванов