Ивинела Самуилова: „Животът може да е чудо”

Ивинела Самуилова е сред хората, които твърдят, че успяват ежедневно да превръщат живота си в чудо.

 Как точно да осъществим желанията си и как животът ни да е чудо, а не ад, младата авторка е описала в книга, която нарича роман за себепознаване. Томчето „Животът може да е чудо” става повод и за нашата среща. Оказва се, че чаровната дама е човек с разностранни интереси. Богослов по професия и убеждение, което й помага в търсенията, насочени към вътрешния свят на човека и отношенията му с Бог, света и ближните, Ивинела респектира и с квалификациите си по стопанско управление, журналистика, PR, маркетинг, психология... Към всичко това трябва да се добави и обществената й дейност, свързана с учредяването през 2007 г. на фондация „Кларитас”, чиято основна дейност е да съхранява и популяризира българския музикален фолклор. За човека, търсенията му и как да превърнем живота си в чудо разговаряме с чаровната Ивинела.

 Книгата

„Ако сте човек, който не се задоволява с общоприетото схващане за действителността, който не се взема твърде на сериозно, който иска да изследва собствените си възможности, който упорства да живее с душата си, тази книга е за вас”, категорична е авторката й. В томчето по автентичен, затрогващ и личен начин е разказана историята на Ади, която е олицетворение на голяма част от хората днес. Животът на героинята е зациклил в социумните рамки, определящи вместо нас кое е възможно и невъзможно, реално и нереално, постижимо и непостижимо, приемливо и неприемливо. От малка Ади безрезервно вярва, че животът й ще е необикновен. Постепенно обаче тя влиза в рутината на ежедневието и губи връзка със себе си. Осъзнава обаче, че повлечена от своите страхове, вярвания и (пред)убеждения, е подменила истинската си самоличност. Затова смята, че ако успее да открие призванието си, това ще осмисли съществуването й и ще възстанови отново целостта на разпиляната й в различни роли личност. В такъв един момент от живота си Ади среща по-особения психолог Алексей, който й помага да погледне на себе си и на живота от различен ъгъл. Благодарение на срещата Ади успява и да разбере мисълта на Айнщайн, че има два начина да изживеете живота си: като нещо обикновенo или като чудо. „Идеята ми беше чрез главния герой Алексей да предам по разбираем начин знания, които да достигнат до повече хора. Методите за самопомощ, позитивно мислене и контрол над живота, които героят предлага и прилага, са много различни от познатите досега. Подходът на Алексей е уникален, защото поставя човека в позицията сам да подреди и управлява живота си, а не да внася готови рецепти и после да се чуди защо нещата не му се получават.”

Алексей – реалният човек

„Алексей е реален човек, не е измислен герой. Ади пък е събирателен образ на палитра от хора, разбирания и характери. Може би носи и доста голяма част от мен, преди да променя мисленето и схващането си за живота”, разказва Ивинела и добавя, че именно реалният психолог Алексей е причината да напише „Животът може да е чудо”. Тя нарича срещите си с него необикновени, защото не протичали като при конвенционалните психолози и психоаналитици. На констатацията, че даден човек има проблем, той не пита какъв е той, а се интересува... какво обича да яде човекът, например. Такъв въпрос е зададен и на героинята Ади, когато тя решава да потърси спасение от „правилата”, които я задушават. Отговорът й е... синьо сирене. Тогава Алексей й казва да си представи една голяма чиния, в нея да постави едно мъничко парченце синьо сирене и да се опита да го изяде с огромна вилица. Чрез този съвет психологът разкрива практически как можем да спрем хипнотичното следване на заучени модели в ежедневието си и да възстановим изначалната си връзка със света. Само така е възможно да превърнем обикновения си живот в необикновено преживяване и да разберем колко незначителен може да бъде даденият проблем, на който ние сами придаваме огромно значение. Самуилова среща реалния Алексей през 2008 г. Той работи като психолог в Министерството на отбраната. Тя е изключително заинтригувана от личността му и от начина, по който работи, и започва да записва онова, което той прави. Така в края на 2009 г. се появява „Животът може да е чудо”, като преди това Алексей е убеден да присъства в романа с истинското си име, за да могат повече хора да стигнат до него и до семинарите, които той започва да води по настояване на клиенти и колеги.

Хората, маските, проблемите

„Животът на хората е труден, защото, вместо да бъдат себе си, те си поставят маски. Голяма част от тях живеят не с една, а с много маски. Лошото в случая е, че с времето маските умаляват, защото условията, в които живеем, се променят. А с нарастване на възрастта се променят и вижданията ни за света... Според Ивинела с маските хората заживяват след десетата си годишнина. Дотогава те са истински и приемат нещата по-леко. И може да се каже, че това е времето, в което малките хората си „играят” с живота. Защото животът е игра, в която правилата трябва да определяме ние самите, а не обстоятелствата. „Реакциите ни трябва да бъдат на база случващото се с нас, а не продиктувани от чуждия опит или наложени ни от живота и хората около нас”, смята авторката. Ивинела твърди още, че е важно към сериозните неща да се подхожда леко, дори с хумор. Наблюденията й показват, че днес голяма част от хората са нещастни, защото се вглъбяват в проблемите си и позволяват те да контролират живота им.

Следва...

С тази книга Ивинела не поставя точка на темата. Тя ще й даде продължение във втора книга, с която обещава да ни изненада през лятото на 2012 г. В новия роман авторката ще разкаже за видовете калъпи, в които хората се вкарват. Целта й е те да станат разпознаваеми за хората и да ги избягват. Ивинела е категорична, че само ако си извън калъпа, можеш да бъдеш щастлив. „Аз например винаги се старая да не се придържам към рамката. Затова и слизам с гръб по стълбите или си бъркам кафето с лявата ръка”, разказва Самуилова. Тя винаги се старае да провокира събитията, а не чака те да я връхлетят, защото вярва в теорията, че нашите действия могат да променят хода на събитията или това, което уж ни е писано. „Нужно е да бъдем гъвкави и да се забавляваме, защото животът е чудо”, обобщава за финал Ивинела Самуилова.

Владимир Христовски

Снимки: Авторът