Изложба „Толерантност: пътеводна светлина във вярата и живота” за първи път в София

От 10 до 30 януари 2012 г. в Националния археологически музей в София под патронажа на кмета на столицата Йорданка Фандъкова и министъра на външните работи Николай Младенов с подкрепата на патриарха на Българската православна църква и на представителите на основните монотеистични религии в България посланикът на Италия Стефано Бенацо организира изложба на архитектурни модели на религиозни сгради и български къщи.

 Водещ принцип на тази изложба е идеята за религиозна и етническа толерантност на българското общество. Първи домакин е София, където от векове съществуват съвместно религиозни и културни символи, които са свидетелство за толерантността на нацията. „Защо правим тази изложба? Един ден, както си говорехме с трима български приятели – архитектурни моделисти, решихме да изложим нашите творби: къщи и църкви от различни епохи, разположени в различни държави. После се запитах защо да не изложим и храмове от други монотеистични религии? Така се прибавиха синагоги и джамии. След това си дадох сметка, че физическата близост между различните храмове в София е уникална. И си спомних, че Всеобщият едикт за толерантност е бил издаден през 311 г. от император Галерий няколко дни преди смъртта му в Сердика (древното име на София), изпреварвайки с малко едикта за толерантността, подписан в Милано през 313 г. от императора на Западната римска империя Константин и от императора на Източната римска империя Лициний, който прокламирал „свободата да следваш предпочитаната религия”. Припомних си, че самият Константин предлага през 331 г. да установи именно в Сердика столицата на Втория Рим. Прекалено много съвпадения, за да не организираме тази изложба. И то точно в София – един от градовете, където още през I век минавал пътят Виа Диагоналис от днешен Белград до Константинопол. Но защо изложба за толерантността точно в България? Защото тук толерантността била тя етническа, религиозна или езикова не е теоретична идея, нито се прилага според някакъв едикт. Тя е реална, искрена, тя е в ДНК-то на гражданското общество, има древна и солидна традиция, вкоренена в нейната сложна история”, посочва Н.Пр. посланик Стефано Бенацо.