Българските светини, Жулиета и един наш Ромео

• 
• 
• 
• 
• 

    1 от Снимки

 

Двадесет и две живописни платна с изобразени на тях български манастири, параклиси и църкви стават повод за запознанството ми с един Ромео.

 Изображенията на родните светини отскоро красят коридорите на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски” и са дело на един стопроцентов българин, но носещ не често срещаното у нас име Ромео. Оказва се, че досущ като в легендарната Шекспирова творба Ромео си има и своята Жулиета, че дори и не само една. Изложбата „Български светини” е причина за срещата ми с нашия Ромео, но няма как да не върна художника назад във времето и да започнем разговора от неговото име и за неговите Жулиети. „Имам по-голяма сестра, която се казва Жулиета, разказва Ромео Смилянов. Името й е избрано от нейната кръстница, която имала приятелка италианка с това име. Когато пък съм се родил аз, са ме кръстили Ромео. Явно по аналогия с популярната двойка. Как може Жулиета без Ромео?!” Докато били деца, малкият Ромео плътно следвал стъпките на своята кака. Като нея завършил Строителния техникум в столицата. После пък се дипломирал в Лесотехническия университет, въпреки че от малък се увличал от рисуването. Родителите му обаче били на мнение, че трябва да има сериозна професия, а художник, според тях, не била такава. И до днес обаче Ромео си спомня как с удоволствие четял за великите художници и посещавал кръжок по изобразително изкуство. Помни и първата си картина. Нарисувал стара мелнишка къща, когато бил 10-11-годишен. За платно използвал ленената панама, върху която бродирала майка му. Тогава дори и не подозирал, че десетилетия по-късно старите сгради ще заемат достойно място в неговите платна, а цветовете им ще бъдат същите: хромовожълто, червено, зелено. Преди да се отдаде на рисуването обаче, станал инженер, като завършил Лесотехническия университет и дори останал да преподава в него. После дошли демократичните промени у нас и му се наложило да смени университетския кабинет с офис, а научната работа с частен бизнес. Рисуването останало някъде далече, скрито дълбоко в душата, и търпеливо чакало да дойде и неговият ред. Но той така и не идвал. Преди него

дошла Жулиета

Било петък, 13 април. Ромео я срещнал в автобуса за Перник. Успял някак да заговори тогавашната първокурсничка по стоматология, а тя дори се представила с истинското си име Жулиета. Правела това рядко, защото й било омръзнало от реакцията: „О, аз съм твоят Ромео.” После от срещата минал повече от месец, докато Ромео открие отново красивото момиче от Перник. Явно обаче съдбата обича съвпаденията и нямало как да не събере Ромео с неговата Жулиета. Сега, тридесет години по-късно, Ромео и д-р Жулиета продължават да са заедно и се радват на дъщерята си Лора и сина си Слав. Вече семеен, Ромео Смилянов работи здраво, успява да изгради една добре действаща фирма, пътува често и дори става за четири месеца шофьор на ТИР в Америка – искал да сбъдне мечтата си да обиколи надлъж и на шир тази страна. Но не рисува. Едва преди няколко години забавя ход и започва да посвещава повече време на любимото от детството занимание. От ръцете и сърцето му излизат пейзажи и типичните къщи на Боженци, Копривщица и Мелник. Предпочита да

 рисува стари сгради

 може би защото още в Строителния техникум се е научил да открива красотата в тях. „Една къща или манастир имат много повече положителни неща, отколкото един човек. Човекът може да бъде и добър, но и лош, и красив, но и грозен, докато една сграда е само красива. Тя е красива дори и с несъвършенствата си – леко изкривените дървени подпори, хлътналия под тежестта на тиглите покрив...”, казва Ромео Смилянов. Красивите стари къщи и пейзажи Ромео показа преди две години в самостоятелна изложба и за негова голяма изненада повечето от тях се продават веднага. Тези, които остават, отиват в кабинета на Жулиета, но се оказва, че и това не е техният последен дом. Пациентите на зъболекарката не рядко си тръгват от там освен без болка и с красива усмивка, и с картина в ръка. Съвсем логично след старите къщи дошло ред и на манастирите, църквите и параклисите. Години наред те впечатлявали художника освен с видимата си страна и с невероятното усещане, което предизвикват у него. Посетил е почти всички храмове по земята българска, та стигнал и чак до Атон и навсякъде установявал, че няма манастир или църква, изградени на случайно място. Те са въздигнати или върху основите на още по-древни храмове, или в близост до лековита вода, или на място, заредено с много енергия. „Може би всичко това ми въздейства по някакъв начин и макар неосъзнато, ме провокира да ги нарисувам. Когато картините с манастири и църкви станаха 22, реших да направя изложба в Семинарията, а после да продам платната и да даря парите на училището. Ректорът обаче толкова ги хареса, че пожела те да останат да красят коридорите на духовното школо. Може би така е по-добре. Нека на картините да се радват бъдещите сеячи на Господнята нива, а и всички хора, които се интересуват от живопис”, разсъждава на глас Ромео. За Смилянов рисуването е хоби и може би затова не крои планове за бъдещи изложби и картини. Споделя само, че може и да нарисува знакови места и сгради от европейските столици и да ги подреди в изложба, но кой знае... Категоричен е обаче, че с Жулиета едва ли някога ще престанат да

 предизвикват интерес със своите имена

И досега им се случва при запознанство да им поискат документите за самоличност, за да се убедят, че няма шега, или пък рецепционистките в хотел да се усмихват, докато ги регистрират. А дойде ли свети Валентин, журналистите отново се сещат за тях, описват и показват в своите статии и репортажи Ромео и Жулиета от Красна поляна. Ромео, който рисува, свири на китара парчета на „Бийтълс”, „Щурците”, „Юрая хийп” и „Дийп пърпъл” и Жулиета, която лекува зъби.

Биляна Богоева

Снимки: Авторът