Йордан Алексиев:

• 
• 
• 
• 

    1 от Снимки

 

„Театърът е увеличителното стъкло на живота ни”

Театърът винаги е бил магия и малцина са били посветените в нея. Това обаче остана в миналото, защото преди броени дни в началото на театралния сезон театър „Българска армия” отвори широко врати и допусна зрителите да се запознаят с целия процес, свързан с подготовката на една постановка. За театъра вчера, днес и утре, неговото развитие и новаторството в управлението и мениджмънта му разговаряме със зам. директора на театър „Българска армия” Йордан Алексиев.

Поглед зад кулисите

Денят на отворените врати се прави за първи път в историята на театрите у нас. Никога досега хората не са имали възможност да надникнат там, където се кове един спектакъл – в гардероба, перукерната, гримьорните, репетиционните, кабинетите на режисьорите и директорите. Тези места винаги са били обгърнати от мистика и тайнство. Нека не забравяме, че все пак театърът е храм на Мелпомена и публиката беше допусната да влезе в олтара на този храм. В Деня на отворените врати посетителите разбраха как се строи сцена, как сценичните работници строят декор и как се получава тази илюзорна представа за апартамент, къща. Разбраха също, че театралното изкуство не е просто сбирка на няколко актьора на една сцена, а колективен процес, който не е никак прост. Ако някой си мисли, че едно представление се прави от 5-10 души, то трябва да знае, че живее в голяма заблуда.

Разбулването на една тайна

Съвременното ни общество, начинът, по който живеем, и всички изкуства, които съществуват, освен театъра стават все по-екстремни. Театърът заедно с операта не са се променили чак толкова много, независимо че се появиха много нови течения. Макар че е изминало толкова много време от създаването им, те продължават да се правят по един и същ начин, а интересът към театъра специално продължава да расте. Ето защо решихме да отворим вратите си и да покажем как и къде се ражда театърът.

Загубата на интерес

Не мисля, че разбулването на тайната ще отдръпне хората, напротив. Смятам, че все по-силно ще ги притегля към театралния салон. Разхождайки ги из храма на Мелпомена, забелязах, че на тях им става все по-интересно. Хората нямаха търпение да видят какво следва и когато се разделяхме, те се отправяха директно към касата, за да си вземат билет за най-скорошното ни представление.

62-ри театрален сезон за ТБА

Той ще бъде белязан с много новости. Започваме с постановката „Кръщане” на режисьора Камен Донев, който освен това е и драматург на спектакъла. Това е една изключителна комедия, която мирише на българско, но не лошо, както може би някои си го представят, а на истинско българско, с вкус. Премиерата е на 4 октомври. След нея ще отбележим 80-годишнината на режисьора Асен Шопов. Той се завръща със заглавието „Железният светилник”. В него ще играят 21 актьори, като по този начин ще впрегнем цялата мощ на театър „Българска армия”. Тази мощ, която не сме виждали отдавна на сцената. След това на сцената ни ще се изяви младият български режисьор Стайко Мурджев, който ще постави заглавие от великата руска литература - „Евгений Онегин”. Като цяло този сезон ще бъде посветен на класиката, въпреки че стартираме с комедия на Камен Донев. След нея обаче правим преглед на сериозната българска и световна класика. Сезонът ще закрием с отбелязването на 70-годишнината на режисьора проф. Красимир Спасов, който ще направи спектакъла „Мизантроп” от Молиер.

Театърът днес...

Той никога не е бил в застой, въпреки че е сред най-консервативните изкуства. Интересното е, че той продължава да се развива и да поема в себе си нови технологии, нов прочит, съвременния начин на мислене, ритъма на нашия живот. Много е важно да се разбере, че днес търсенето определя пазара, а не както преди 20 години, когато пазарът е определял търсенето. Затова има театри, които изнемогват и са пред фалит. Днес се искат нови познания и механизми. И не смятаме, че не е лошо да се поучим от западния опит, за да знаем как се управлява и ръководи организация, която произвежда култура.

Зрителят

О, определено се промени както той самият, така и изискванията му към театъра. Зрителят държи да седне в меко кресло, тоалетните да са чисти. Държи това, което вижда на сцената, да е интересно и да го вълнува. Хората искат да гледат истински неща, не фантасмагорични истории, независимо че театърът по принцип е имагинерно изкуство. И колкото и странно да прозвучи, актьорите от сцената възпитават, задават отправни точки и карат хората да осмислят доста неща, да си дадат ясна сметка къде се намират и накъде вървят. Друг интересен факт е, че младите хора търсят класиците, а зрителите над 40 си падат по по-нетрадиционните спектакли и съвременната драматургия.

Заместник-директор

Моята история е много интересна. Аз произлизам от едно малко градче – Каварна. Родителите ми са инженери. Дълги години работиха по специалността си, а после развиха собствен бизнес. От мен се очакваше да последвам пътя им. Завърших математика и в един момент казах, че ще ставам актьор. Доста време не ми говориха, но видяха, че аз съм по-упорит и след време започнаха да ми помагат. Завърших НАТФИЗ в класа на Веско Ранков. След това записах магистърска програма „Мениджмънт в сценичните изкуства”. Професията ми се отблагодарява. Мога да си позволя да живея нормално. Дали някой ден ще се откажа от театъра ли? То не е хубаво да се казва, но ако зависи от мен, никога няма да го загърбя. А за шефския пост?!? Смятам, че съм още млад, затова и не бързам. Има доста неща, които трябва да науча, преди да седна в директорското кресло.

Вашето (по)желание

Хора, ходете на театър, другото е вятър!!!

Текст: Владимир Христовски

Сн.: Архив на ТБА