В Кавала с машината на времето

Тесни калдъръмени улички се вият към древни руини. Над тях са се надвесили пъстроцветни къщи в опит да си прошепнат тайната на своите стопани, които сякаш се състезават да отгледат най-красивите цветя.

Старият Пловдив или Велико Търново, готови сте да се обзаложите. Не – Кавала! Приликата е приятно изненадваща и лесно обяснима – крайморският град е присъствал в границите на държавите (включително и в нашата), с които сме исторически свързани. Тук се носи българска реч не само от многобройните наши туристи, но и от обслужващия персонал по ресторанти и кафенета, където в триезичното меню присъства и родният ни език.

Имената

Неаполис, името, означаващо на гръцки нов град, дали първооснователите на Кавала, дошли от остров Тасос през VІ век пр.Хр. Претенциите на различни държави към селището не секват в многовековната му история, тъй като местоположението е стратегическо – то е врата към пътя, свързващ Македония с Тракия. През V в. пр.Хр. става част от Атинския морски съюз. Неговите членове били длъжни да плащат ежегоден данък в съюзната хазна. Оттогава датират монетите на Неаполис с изображението на Медуза Горгона – доказателство, че градът съществува като независим.

Когато Филип Македонски завладява Тракия век по-късно, той покорява и Неаполис. През VІІІ–Х век селището вече е част от Византия и е с ново име – Христополис. Като силен град е представлявал апетитна хапка и за кръстоносците, които не го подминават. По време на Второто българско царство Кавала носи името Морунец поради силното българско присъствие в региона, за което свидетелства византийският писател Акрополит. През ХІV век е завзет от турците, които век по-късно го отстояват като собствена територия в битка с венецианците. Последното име – Кавала, е от ХVІ век. От 1387 г. до 1912 г. градът е част от Отоманската империя. Оттогава с малки прекъсвания е на гръцка територия.

Личностите

В средата на ХVІ век, по времето на Сюлейман Великолепни, великият везир Ибрахим Паша предприема мащабна реконструкция на римския акведукт Камарес и го превръща в най-ярка архитектурна забележителност, на която съперничи единствено крепостта на хълма на стария град. Крепостните стени ограждат наблюдателни кули, житохранилище и помещение, което променя функцията си от затвор за пленници в подслон на охраняващия гарнизон. Сградите, намиращи се на върха на хълма, където слънчевите лъчи са безмилостни, са вкопани наполовина в земята и са с еднометрова дебелина на стените. Около постройките е направен ров за отводняване.

В Кавала през 1769 г. се ражда смятаният за основател на модерен Египет Мохамед Али паша. Неговият дом е превърнат в музей. Като благодарност към родния си град, той построява имарет (благотворително заведение, служещо за раздаване на храна), който е един от шедьоврите на късната отоманска архитектура, а днес – луксозен хотел.

С Кавала са свързани и значими български имена. В края на ХІХ век тук се раждат македоно-одринските опълченци Арит Илиев, Георги Димитров, Паскал Николов и Стоян Велев. По време на Балканската война от 1912 г. егейският град влиза в границите на България благодарение на Михаил Чаков, Пейо Яворов, бащата на Никола Вапцаров – Йонко Вапцаров, Христо Чернопеев и ген. Стилиян Ковачев. Многоетнически и романтични, Кавала и регионът раждат ярки гръцки гласове. Един от най-дълбоките, възпяващ многоликата любов, е този на създателя на златни албуми Василис Карас.

Десислава Илиева

Снимки: Д. Илиева и sxc