Косово и къщите на Родопа планина

• 
• 
• 

    1 от Снимки

 

Къщите на Родопа планина, строени от български майстори през ХVІІІ и ХІХ в., са белег за национална идентичност през късното Възраждане.

Местните дюлгери строили сгради не само в планината, но и в Тракия, по Беломорието, гръцките острови, Мала Азия и Сърбия. За съграждането на постройките използвали дялани камъни и дърво, покривите правели от тикли (каменни плочи), за главната входна врата използвали елови дъски и ковано желязо.

Едно от живописните села, подчинени изцяло на този стил архитектура, се намира на 197 км от София, на 50 км от Пловдив, в непосредствена близост до балнеоложкия курорт Нареченски бани. Нарича се Косово. Първите заселници, избрали за свой дом централния дял на Родопите – Чернатица. Четири дерета на непресъхващи рекички оформят махалите. Релефът е стръмен и хълмист. В селото днес ще откриете 63 паметника на културата, от които пет с национално значение. Запазени са традиционните сгради за българското село от ХІХ в. – църквата от 1851 г., училището, строено през 1889 г., параклисите „Св. Неделя” и „Св. Петър”, воденицата, ковачницата, повечето жилищни сгради. Тук градил прочутият майстор хаджи Георги Станчовски. Построил е църквата „Успение Богородично” през 1851 г. и собствената си къща, днес превърната в туристически обект. Наричат я Хаджийската.

За артистичната фантазия и духа на родопските майстори, както и за дюлгерските им умения можем да съдим най-добре по две знакови за стария град на Пловдив къщи. Строежът и на двете бил поръчан от видни за времето си търговци – Димитър Георгиади и Аргир Коюмджиоглу. Днес в първата се помещава отдел „Възраждане” на Регионалния исторически музей, а във втората са експонатите на Етнографския музей. И в двете постройки присъства отличителният елемент на родопската къща – изнесеният над първия етаж еркер, който увеличава етажната площ на горния кат. Еркерът поддържат прави или извити наклонени дървени конзоли, наричани „подкоси”, или „лули”.

Комините на къщите в родопски стил заслужават специално внимание. Каменни, високи, почти винаги над метър, те завършват с по два правоъгълни отвора на всяка една от четирите страни. Те са направени специално – за да излиза по-лесно през тях димът. Покрити са с малко покривче от тикли. Вътрешното разпределение на родопската къща разказва за живота на тогавашните семейства. Обикновено сградите били пригодени за една фамилия, която била многолюдна. Срещат се и къщи за повече от едно семейство. След средата на ХІХ в. в Родопите се появява двойната симетрична къща, обитавана от семействата на двама братя. Неправилният терен обуславя малките дворове, заградени от зидове. Характерна е и главната входна врата в оградата. Тук дърво и метал се вплитат, за да изпълнят предназначението на дверите и същевременно да предадат естетичен вид. Почеркът на родопските майстори и ковачи личи в големите метални панти, които крепят вратите към стените. Те имат различна форма и много извивки. Системите за заключване са или с големи ключалки, или чрез залостване. Типични родопски къщи може да видите в с. Орехово, Смолян, с. Върбово, с. Могилица, с. Буката, Златоград, с. Широка лъка.

Уникалното в Косово е, че тук почти няма сгради със съвременна архитектура и затова има абсолютна хармония между камъка и дървото на вековните къщи и природата наоколо. Модерният комфорт се е настанил в интериорния дизайн на превърнатите в туристически обекти сгради, но дискретно и без да накърни автентичния дух на къщата. Можете да отседнете като гост в Хаджийската къща, Гаватовската къща, Елиновската къща, където освен всичко друго, ще вкусите и от традиционната родопска кухня.

Текст и снимки:

Десислава Илиева