Костадин Кисьов - директор на Археологическия музей в Пловдив

Директорът на Регионалния археологически музей доц. Костадин Кисьов е на 53 години. Той е завършил „Археология и нумизматика”, работил е в Смолянския исторически музей и в Националния исторически музей в София. Специализирал се е в проучването на тракийската култура, а името му е познато и в чужбина. Доц. Кисьов има специализации в Париж и Атина, бил е комисар на редица международни изложби, а освен всичко друго е и национален ски състезател.

Как се става директор на голям музей

Днес музеят има почивен ден, но директорът му е затрупан с ангажименти. Работата на Костадин Кисьов е обсебваща и тежка, но щом заговори за нея по лицето му се изписва ентусиазъм и вдъхновение. Занимавам се с археология още от 7. клас – припомня си доцентът. – Изпратиха ме на бригада в село Гела, където взех участие в проучването на една базилика. Направих първи стъпки заедно с директорката на Археологическия институт Маргарита Ваклинова, а след срещата с Димитър Райчев, създателя на Музея по спелеология в Чепеларе, се запалих завинаги. Дипломирах се, започнах работа като археолог в Историческия музей на Смолян, където проходих в музейното дело. В Пловдив ме доведе желанието да проучвам тракийската култура, това беше необходимата крачка напред. През 1987 г. започнах като изкопчия – най-черната работа. Впоследствие се явих на конкурс за уредник, спечелих го и през 1989-а започнах работа като археолог. През 1993 г. дойде друг конкурс, с който станах научен сътрудник. През 1994 г. защитих дисертация, свързана с погребалните практики на траките, и станах доктор на науките, а през същата година спечелих и конкурс за директор на институцията.

Археолог в България, почти непосилно призвание

Моля доц. Кисьов да си спомни борбата за изграждането на модерен археологически музей в Пловдив. Тежки години, които правят постигнатото още по-значимо. Трагедията беше пълна – разказва специалистът. – Ремонт не беше правен от 1930 г. Сградата беше пред падане. Във фондохранилището открихме купчини с въглища и дърва, сред които се валяха над 4000 експоната. Единствената тоалетна в музея беше на септична яма. Археолозите бяха пръснати в няколко къщи на Стария град, защото нямаше административна сграда. Там бяха разхвърляни и всичките експонати, без охрана. Най-трудното беше да спечеля за каузата общинските власти. Толкова много перипетии с отделните кметове и екипите им, толкова трудности, за да намеря общ език с тях, за да им обясня, че това е един от най-богатите български музеи с близо 130-годишна история. Можех да остана да работя в София, можех да остана да работя и в чужбина. Веднъж в Париж се организира временна изложба на 270 предмета и Панагюрското съкровище, подредени в 4 зали. Французите имаха бюджет от 5 млн. евро само за това събитие, а целият ремонт на новия ни музей струва 1 милион. Една от служителките тук е с 28-годишен стаж и взема 380 лева заплата. В същото време отговаря за експонати на стойност над 100 милиона. Мотивира я обаче любовта към археологията и древната култура.

Става ли въпрос за работа, не правя компромиси. Струва си и лишенията, и проблемите. Син съм на учители – единият ми род е от Родопите, другият е от Панагюрище. Сигурно ще прозвучи тривиално, но аз обичам своя роден край. Хората в чужбина не ни превъзхождат с нищо друго освен с по-голям финансов ресурс и строго йерархична система на управление. Така държавата създава подходящи условия за работа, а в България трябва да работим много повече!

Когато работата ти е начин на живот

Доц. Кисьов споделя, че си почива най-добре, когато е на разкопки. Разказва за траките – били отворен и контактен народ с култура, равнопоставена на древногръцката. Говори и за Панагюрското съкровище. Изработено било в Мала Азия след смъртта на Александър Македонски. Вероятно първият му собственик бил македонският генерал Лизимах, който за кратко става цар на тукашните земи, преди да бъде разбит от траките на Севт III. Всъщност най-голямо удовлетворение ми дава това, което виждате тук и сега – с уморена усмивка разкрива директорът. – Постарах се да наложа някакви западноевропейски стандарти с финансовите възможности, които имаме. Модерното не е самоцел – то привлича туристите и предлага съвсем различни условия за работа. Само в библиотеката ни има 30 000 тома специализирана литература с уникални чужди издания, трупани от пловдивските директори почти 70 години. Част от тях са качени и в електронния ни сайт, който спечели награда на интернет потребителите. Този музей е голяма ценност за Пловдив и България! Преекспонирането на темата за Панагюрското съкровище затъмни този факт, но пък ни направи реклама, така че скандалът имаше и добри страни. Тук показваме едва 1/5 от богатството си. Притежаваме огромен брой експонати. Следващите кметове и поколения трябва да помислят за изграждането на музей на тракийската култура с национален статут. Тогава ще имаме всички основания да съхраняваме и Панагюрското съкровище.

Специално за читателите на вестник „Анонс”

В края на интервюто моля доц. Кисьов да издаде някоя от изненадите, които Археологическият музей готви за гражданите и гостите на града. Питам го и за неговото послание към пловдивчани. За първи път пред вестник „Анонс” ще издам, че планираме домакинство на Националния нумизматичен музей на Атина. Той ще ни гостува с най-ценните монети през пролетта на следващата година. Това са уникални древногръцки монети, някои имат стойността на Панагюрското съкровище. Това не би било възможно без изграждането на тази модерна база, съобразена с всички европейски изисквания. Пловдив си заслужава – един прекрасен град! Различните исторически периоди са създали невероятен дух – със съдбите на хората, с архитектурата... Старият град носи белезите на всяка епоха – това е истинската ни сила. Пожелавам на пловдивчани да имат самочувствието, че живеят в един от най-красивите и древни градове. Нека вярват повече на тези, които говорят по-малко. И дано някое правителство разбере, че музеите са културните центрове, които съхраняват и рекламират паметта на българския народ.

Текст и снимки:

Пламен Четелязов