Крушунските водопади отвън и отвътре

• 
• 
• 
• 
• 

    1 от Снимки

 

Свежа неделна утрин след дълга и изпълнена със стрес седмица.

 В очакване на поредните седем дни, наситени отново с безброй задачи и надбягване с времето, решаваме да си подарим еднодневно екстремно изживяване. Привлича ни възможността да вземем поредна доза лек срещу болежките на големия град и да заредим сетивата си с красота поне няколко дни напред. За тази цел избираме Крушунските водопади. Външната им красота отдавна не е тайна за нас, както и за много любители на уникалните български кътчета природа. Но този път ще погледнем водопадите и отдолу. Ще се спуснем в пещерата – мястото, откъдето извират, за да чуем гласа на водата, да се опитаме да отместим тъмнината и да видим света наоколо и най-важното – да преодолеем страховете си от мрак, вода и затворени пространства. Това необлагородено подземно царство може да се посети само ако предварително се свържете с фирма, която предлага екипировка, лодка и инструктор за влизане в пещерата. Цената за екстремното изживяване варира от 30 до 60 лв. на човек. До Крушуна обаче трябва да стигнете сами.

Селото се намира в Предбалкана

на около 30 км от Ловеч и на около 190 км от София. В голямата си част пътят е хубав и от столицата ще стигнете за малко повече от два часа. Мястото е изключително посещавано в последните години и когато наближите селото и спрете да попитате за местността Маарата, където се намират водопадите, ще ви отговорят още преди да сте задали въпроса. Малко преди самите водопади има изграден паркинг, на който можете да оставите автомобила си, да минете оттатък телената ограда и да се потопите в един почти нереален свят на вода и много зеленина. В самото подножие на водните каскади до въжената градина „Баба Яга” срещаме местен екскурзовод, който ни се представя като Драго Истината. Разказът му за Крушуна и водопадите започва с шега, разказана със сериозен тон. Драго казва, че най-забележителното на района са неговите обитатели – странни пещерни хора, които обаче били твърде потайни. Показвали се само когато си харесали някоя дама. За радост тези странни същества не познавали парите, така че финансовото състояние на жените за тях нямало значение. Привличала ги само женската красота. След закачката идва ред на сериозния разговор и от Драго научаваме, че Маарата е карстова местност, известна и с многото си пещери. Всъщност думата маара идва от турски и означава пещера. От общо 35–36 пещери в България, разположени на надморска височина над 1000 метра, четири се намират в този район. От тях облагородени няма, а най-известна е Водопадът, от която извират великолепните Крушунски водопади. Атрактивна за любителите на екстремните изживявания е също Бонинската или Попската пещера с най-дългото подводно езеро в България. Посещението й отнема почти цял ден. Нужни са много солидна екипировка и техника и затова цената за влизане вътре е около 100 лева на човек.

Водопадите пък образуват цяла система

от басейни и мънички езерца. „Необичайни са многото синтови езера, които се срещат предимно в пещерите, но в Крушуна могат да се видят отвън”, казва Драго. Главната каскада се спуска от височина 20 м, а водните пръски от нея се стелят навсякъде. Гъст мъх покрива скалите под водопадите, а водата се стича по него като ситни сълзици по момино лице. По изградената пътека, която представлява система от мостове и стъпала, може да се разгледа цялата местност. Всяко мостче ще ви отведе до различна част от каскадата. Навсякъде е много зелено, прохладно и свежо, точно обратното на прашните и сухи градски улици. По време на разходката ще забележите и табелка с надпис „Крушунска скална обител на монаси отшелници (исихасти) XIII–XIV в.”. Исихастите били отшелници, които се заселвали в отдалечени и изолирани местности и се отдавали на безмълвие и молитва. Явно са го правили и тук. Докато научаваме любопитните подробности за местността, по въжената градина непрекъснато преминават хора. Атракционът е дълъг около 70-80 метра и след като преодолееш редица препятствия, накрая се спускаш по въжен тролей. Цената за еднократно преминаване е 5 лева. Време е вече да се отправим към пещерата. Екипирани сме добре с ботуши, неопрени, спасителни жилетки и каски с лампи. Нашият водач е професионален пещерен спасител. Носейки на гръб надуваемата лодка към пещерата, той обяснява, че влизането в необлагородени пещери без придружител и екипировка крие твърде много рискове. Съвсем наскоро му се наложило да вади самонадеян любител от пещера край Дряново и авантюрата се оказала твърде пагубна за здравето му. Посланието на нашия водач звучи почти като предупреждението от популярно екстремно предаване:

„Не правете това сами.“

На прага на „Водопада“ правим задължителното контролно обаждане по телефона и се качваме в лодката. Общата дължина на пещерата е 1995 метра, но ние ще влезем навътре само на около 600. По-нататък участъците са трудни и недостъпни за неподготвени туристи. Докато още има светлина от отвора, успяваме да огледаме наоколо – кафяв свод, покрит с лепкава и влажна кал, и навсякъде много вода. Пътуването навътре е съпроводено с чести качвания и слизания от лодката, за да преминем през многото синтрови прагове, които са своеобразна преграда на големи по площ езера. Съвсем скоро става тъмно като в рог. Светлината от каските успява да освети малък участък пред всеки от нас. Вниманието обаче е приковано към поредното препятствие – тесен отвор, който може да се премине само ако си почти легнал в лодката, и малък водопад, който се преодолява пеша, но вероятността да се хлъзнеш и цамбурнеш във водата е голяма. Мокри почти до кости стигаме до сравнително равно място, където спираме за кратка почивка, преди да поемем пътя обратно. Тук получаваме и бойното си кръщение – водачът намазва бузите ни с кал и вече сме част от посветените в тази дива подземна красота. Връщането назад ни се струва по-бързо, може би защото пътят ни е вече познат. Не след дълго отново виждаме светлината от отвора и усещаме въздуха от горната земя – свеж и пропит с аромата на треви. Изминали са почти два часа.

Биляна Богоева

Сн.: Б. Богоева, Вл. Христовски