Лидия Инджова:

• 
• 
• 
• 
• 

    1 от Снимки

 

„Без да съм сядала в театрална зала, се качих на сцена”

Срещата с нея не беше планирана. Разбрах за Лидия Инджова, след като я гледах в „Както ви харесва” на сцената на театър „Българска армия“. Тази млада актриса ме очарова. Толкова сладко, непринудено игра. Толкова беше убедителна в ролята си на момиче, дегизирано като мъж! Впечатли ме силно и секунди след като завесите паднаха, реших, че непременно трябва да запозная читателите на „Анонс” с талантливата млада актриса. Срещата ни се проведе на едно живописно място в столицата – езерото „Ариана”. Докато наблюдавах водата и слушах думите й, времето изтече като пясък между пръстите ми – сякаш беше миг. Ето какво улових в този миг от Лидия Инджова.

Лично

Много е трудно, когато човек трябва да говори за себе си, и, честно казано, мразя да правя това. Но щом ме питаш, ще отговоря. Обичам спорта. Като малка играех тенис, а от 2006 г. ходя на фехтовка, дори се състезавах. Сега малко съм позанемарила тренировките, но скоро мисля да се завърна и на тази сцена. Преди всичко обаче съм актриса. По-интересно за вашите читатели може би ще бъде да разберат, че съм от град Новоросийск, Русия. Имам арменска, полска, руска, украинска и българска жилка. Интернационална личност, какво да ти кажа! А дали ще продължа обогатяването на гените, не знам – времето ще покаже. (Смее се.) Днес съм щатна актриса в „Българска армия” и съм щастлива, защото имам приятели, които държат на мен и чиито аплодисменти на премиера са ми особено скъпи.

Изборът

Изборът на професия не дължа на родителите си, защото те никога не са ме тласкали към изкуството. Дори не са ме водили на театър. Но съм им изключително благодарна за подкрепата и всичко, което са направили за мен. Майка ми е счетоводител, а баща ми инженер. Работят в София и са изключителни хора. Как разбрах, че ставам за сцената ли? Никога не съм си мислила, че ще се занимавам с изкуство. Като малка исках да стана като мама счетоводител, след това мечтаех да стана архитект. Но нали знаете, че все някога идва „сляпата неделя”, в която всичко се преобръща. Е, може би тази неделя дойде при мен, когато моите съученици се записаха в театрална школа „Смехурко“ на Цвета Лазарова. В началото не се включих. Но те непрекъснато ме канеха да се присъединя и разказваха колко е хубаво там. И на шега ли или защото така е било писано да стане, отидох. Е, ще повярваш ли, че след това нямаше сила, която да ме откаже да бъда част от трупата? Така разбрах, че това е моят път. Но нещата нямаше да се случат, ако не беше ръководителката, която ни въведе в тази магия и направи така, че да не можем да живеем без нея. Г-жа Лазарова е моят просветител, защото именно тя ме заведе за пръв път на театър, научи ме на всичко, което другите учат в НАТФИЗ. Както се казва, бях с едни гърди пред състудентите си. Завърших в класа на проф. Стефан Данаилов.

Театър „Българска армия”

В „Българска армия” попаднах благодарение на една пиеса и на режисьора Николай Ламбрев. Той дойде да ме гледа в дипломното ни представление в НАТФИЗ „Красива птичка с цвят зелен”. Изглежда, играта ми го беше впечатлила, защото след представлението ме намери и ме покани да взема роля в пиесата „Тя без любов и смърт” на Едвард Радзински. Когато стартира „Модерен театър”, доста от тогавашните актьори от трупата напуснаха Армията и аз бях поканена за щатна актриса. Но това нямаше да стане, ако не се бях доказала вече в „Много шум за нищо” и „Тя без любов и смърт”. Сега играя и в „Много шум за нищо”, „Завещанието на целомъдрения женкар”, „Чайка”. В „Чайка” влязох на мястото на Алекс Сърчаджиева, докато тя беше бременна. Сега се редуваме. Ноември месец е мой ред, така че ви каня да дойдете да ме гледате в ролята на Нина Заречная – роля, която винаги съм искала да изиграя. Участвам още и в постановката „Откат”.

Интимността на сцената

На сцената трябва да си готов на всичко. Е, естествено, никой не ни кара да правим неща, които да застрашават живота ни, но ако някой ден ме накарат да направя нещо високорисково, ще се замисля дали да изпълня повелята на режисьора. Иначе... да, има доста сцени, в които трябва да сме по-интимни. Какво да ти кажа? Правя го, независимо дали ми харесва или не. Все пак изкуството изисква жертви. Но това да целуна човек, когото не харесвам, не е проблем. Понякога дори само го имитираме, без да го правим наистина. Защото театърът не е като киното. На сцената може само да маркираш и пак ще бъдеш разбран, докато киното изисква да направиш реално онова, което искаш да покажеш на зрителя. Ние, актьорите от трупата, се познаваме доста добре и си знаем и кътните зъби, така че в рамките на ТБА нищо не може да ме изненада и втрещи. Най-много да разбера какво е хапнал колегата преди малко. (Смее се.)

Образите

В началото ти казах, че мечтаех да стана счетоводител, архитект. В последно време пък мечтая да съм космонавт. С моята професията мога да бъда всичко, което искам, макар и само за два часа. Ето, това е страхотно! Съвсем спокойно мога да кажа, че театърът за мен е като сбъдната американска мечта. Аз съм различен човек от образите си, но темите, които вълнуват героите ми, вълнуват всички хора и мен също, независимо дали играя в Шекспирова пиеса или в пиеса на съвременен автор. 100% доизграждам образа с личната ми интерпретация и усещане за нещата. Страхотно е да се хвърлиш в нещо непознато, когато знаеш, че ще излезеш невредим, защото това е само роля. Тя не носи негативни последствия, освен че те кара или да се радваш, че не си такъв човек, или да се замислиш дали не е хубаво да притежавам някое от качествата на героя си.

Актьор и семейство

Не мисля, че актьорската професия би ми попречила да създам семейство. Просто ще ми се наложи да живея в два допълващи се свята – в света на театъра и на семейството. Човекът ли? Той трябва да ме разбира и да ме приема такава, каквато съм. Трябва да се оперира от ревността и да не приема целувката на сцената като застрашаваща връзката ни. Единствената причина нещата да не вървят помежду ни е в него, а не в професията ми. Дали ще е колега или човек с друга професия, не ме интересува, важното е да имаме общи цели и да вървим заедно нанякъде.

На хората желая

Да правят всичко с любов, а не просто ей така. Да бъдат отговорни и отдадени в работата си и в отношението си към хората. Да пазят и ценят чувствата и емоциите на другите и да бъдат много здрави и щастливи!

Владимир Христовски

Сн.: Владимир Христовски и ТБА