Любо Ганев бягал от училище с влак

Гигантът нарисувал бутилка вино в ръката на Чапаев

За волейболния гигант Любомир Ганев може да се говори много. Лъчезарен и отворен към всеки, 210-сантиметровият исполин винаги е в светлините на прожекторите. С Любо се разбираме да се срещнем в офиса му в столичния квартал „Дианабад”. Ганев закъснява за уговорената среща с около половин час, когато изведнъж вратата на асансьора във фоайето се отваря и отвътре изхвърчава бившият национал. Леко изпотен, говори по работа с някого. Въпреки това се усмихва и моли да забавим интервюто с няколко минутки. Влизаме в кабинета му, а той започва да праща имейл след имейл, подписва един куп документи. След още 15 минути Ганев вече е готов да отговаря на въпроси. Този път обаче главната тема на разговор не е волейболът, а детството на играча. Третият в света от Париж ’86 решава да започне историята си от самото начало.

„Роден съм на 6 октомври 1965 г. в Русе. Бил съм 57 сантиметра висок и тежък 5,400 кг – абсолютно нормално бебе. След това си вървях все по-висок от останалите момчета в махалата и в пети клас, понеже бях много див, баща ми реши да ме запише в спортно училище, за да изкарвам щуротията си там. След това отидох в ЦСКА и така започна спортната ми кариера”, разказа Ганев. Той признава, че е бил доста лудо дете. „Поне 10 пъти искаха да ме изключват от училище. Нашите бяха вдигнали ръце от мен. Спомням си, че един път трябваше да ни изпитват по нещо. Аз, както и целият клас, не бяхме учили и взех, че намазах дневника с парафин.

Стана голям купон”, спомня си Ганев. Още от малък Любомир показвал влечението си към хубавите жени. В пети клас бъдещият волейболист номер 1 на Италия шашнал всички учители, като занесъл порносписание. „Чичо ми беше моряк и откраднах едно списание от него. Иначе по онова време в България нямаше откъде да намериш такива работи”, разказва с усмивка исполинът. Голяма част от джобните си пари в училище Любо изкарвал с търговия. Русенецът обаче не продавал домати на сергия, а пробутвал фалшиви медицински бележки на съучениците си. „Бях набарал бележките от спортния диспансер. Леле-е-е-е колко пари паднаха тогава”, спомня си сегашният разпространител на метан у нас.

Въпреки или може би заради това, че е бил най-големият дявол в училище, всички момичета си падали по него. Той обаче си спомня ясно само едно име. „Първата ми ученическа любов се казваше Марийка. Беше много красива и отличничка на класа. Бяхме едва във втори клас, но ми върза. Целувахме се даже, а в междучасията се държахме за ръце. Сега чак се чудя как ми върза”, разказва Любо и си спомня още, че в гимназията за една бройка не бил обявен за враг на партията.

„На времето в училище имахме една рисунка на Чапаев, на която си е вдигнал ръката за поздрав на братушките. Дълго време се чудех каква щуротия да направя с плаката и накрая реших. Един ден издебнах, когато нямаше никой, и нарисувах бутилка „Меча кръв” в ръката му. Тогава просто нямаше друго вино. Стана голям проблем. Директорът го прие като обида към братския руски народ. Едва се измъкнах”, смее се Ганев. Другият „саботаж”, в който бил заподозрян бъдещият любимец на народа, станал година по-късно. „Бяхме на бригада в един завод за комбайни. Аз обаче не мога да седя мирен и взех един редуктор (съвкупност от зъбни предавки, предназначена да редуцира оборотите на въртене на двигателя – бел.ред.) и го напълних с гайки и винтчета. Когато го пуснаха, всичко се разхвърча и започна да гърми. Оказа се, че тези двигатели били предназначени за износ към Съюза. Тогава всички партийци скочиха. Започнаха да ме питат кой ме е подучил. Даже започнаха да си мислят, че съм купен от западняци да преча на производствения процес”, разказва Ганев. Щуротиите на гиганта нямат край и той със съжаление споделя, че няма да може да разкаже за всичките, тъй като са безкрайно много.

Мислих да напиша книга, но трябваше да ги наредя няколко тома и затова се отказах”, шегува се ексзвездата и веднага се сеща за поредната луда история. Една от най-големите лудории на Ганев е свързана с пътуване. Звездата от близкото минало обичал да яхва влака, когато му станело скучно в Русе. „Дори бягах от училище, за да го хвана. Спомням си, че веднъж кондукторите ме свалиха по пътя Русе – Варна на гара в едно поле. Нямах нито храна, нито вода, а следващият влак за Русе беше след пет часа. Тогава видях едни кокошки, които ми се сториха много вкусни, и тръгнах да ги гоня. За съжаление нищо не хванах”, разказва Ганев.

Никола Стефанов