Матей Казийски „Парите не ме правят щастлив“

Какво не знаят хората за вас?

След всичките тези интервюта, които в последно време давам, не знам дали е останало нещо, което да не се знае за мен. Струва ми се, че хората не знаят единствено това, че извън терена и аз съм човек като всички останали. По-скоро ме приемат само от тази страна – волейболист, играе, печели, добър е... Но освен това аз също така съм и човек. Когато мачът или тренировката свърши, аз се прибирам вкъщи, излизам с приятелите си и въобще обичам да правя абсолютно всички неща, които са нормални за всеки човек.

За какво харчите най-много пари в живота си?

За ежедневни неща. Не съм някакъв маниак на конкретна тема и когато излезе нещо ново, веднага да ходя да си го купувам. От време на време ходя на пазар, купувам си някоя нова дрешка или джаджа, зависи – според нуждите ми. Винаги се намира за какво да похарчиш пари, това е най-лесното, но въпросът е, че аз се съобразявам с нуждите си. Няма нещо, в което си влагам парите постоянно.

Каква сума пари би ви направила щастлив?

Аз не вярвам, че парите сами по себе си правят щастието. Въпросът е начинът, по който ги изкарваш, и след това начинът, по който ги харчиш. Хубаво е да имаш възможността да си купиш това, което би ти доставило удоволствие, би ти свършило работа, би те направило спокоен и щастлив, но има много по-важни неща от парите. Естествено, те са много важни и в крайна сметка работя, за да изкарвам пари, но за мен волейболът не е само работа, но и една голяма любов. Наред с мъките и тежките моменти, които съществуват, аз обичам работата си и наистина изпитвам удоволствие от това, което правя.

Какво ви разплаква най-често?

Не бих казал, че съм от плачливите, и, честно казано, в последните години не ми се е случвало да плача. Предполагам обаче, че винаги има нещо, което може много да те развълнува.

В какво сте най-уязвим?

Може би приятелите и близките ми, но в крайна сметка зависи от ситуацията. Във всяко едно нещо може да ти се случи някаква неприятност или проблем, които да те уязвят. Въпросът е до каква степен и за какво става дума. Иначе бих казал приятелите, защото, когато един човек ми е приятел, аз наистина го приемам за много близък до себе си и ако ме разочарова, това би ме уязвило.

Какво мислите за секса за една вечер с непозната?

Със сигурност има хора, които го практикуват, и в такъв случай би трябвало това да е нещо нормално, нещо, което се случва, част от живота. Аз лично го разбирам, въпреки че не съм заинтересован от този въпрос – в смисъл не го търся, не ми се е случвало и, честно казано, не знам как бих реагирал на подобна ситуация.

Трябва ли проституцията да бъде узаконена?

Аз лично вярвам, че трябва, защото по този начин малко или много ще се наложи някакъв контрол. При всички положения обаче проституцията е нещо, което си остава неконтролируемо. Със или без закон тя съществува.

Вярно ли е твърдението, че мъжете вече не са необходими на жените?

Всеки човек сам избира пътя си и сам решава какво иска, какви са целите и амбициите му в живота. Ако една жена или респективно един мъж е решил да извърви пътя си сам, има право да го направи. Дали е възможно, не знам. Според мен естественият начин очевидно е по двойки. Хубаво е и е важно да имаш човек до себе си, който да ти помага в тежките моменти.

Какво мислите за метросексуалните мъже?

Сега не чак толкова, но преди година-две това модно течение беше наистина голям бум. Лично на мен не ми допадна особено, но предполагам, че си зависи от човека. Пак казвам, всеки сам трябва да прецени за себе си дали този стил, даже, бих казал, този начин на живот му допада и му отива. В рамките на нормалното е разумно и много важно един мъж да се поддържа, да е угледен, но пък мисля, че всичко прекалено води до лоши последствия.

Приемате ли хомосексуализма?

Нямам контакти с такива хора и не мога да знам дали биха ме дразнили или не. Като цяло отново ще се повторя, като кажа, че всеки човек решава сам за себе си. Очевидно има мъже, които се чувстват по-добре с мъже, както и обратното, така че от тази гледна точка за мен е важно всеки да има свободата да избира. Не ме дразнят, докато не ме касае лично, т.е. няма някакви нападки срещу мен. Иначе смятам, че всеки е свободен да прави каквото иска, стига да не пречи на другите.

За или против брака сте?

Това е една тема, по която все още не съм мислил сериозно. Може би съм „за”, защото това е един момент в живота, когато решаваш, че ще прекараш остатъка от живота си с един определен човек. Като идея наистина ми допада, защото е един вид обещание един на друг за вечна любов, вечна вярност и т.н. За съжаление обаче в днешно време се вижда, че тези неща се случват все по-рядко и по-рядко. Със смесени чувства съм по тази тема, не съм мислил много за плюсовете и минусите на брака. Още повече това е едно от нещата, които не можеш да оцениш правилно, докато не ти се случи.

Отношението ви към „силиконовата мания”, обзела жените по целия свят?

Не обичам прекаленото. Според мен не е много положително, когато се парадира с това нещо, когато е прекалено очевидно и когато е, така да се каже, направено гротескно. Въпреки това обаче смятам, че има място в днешното общество. Абсолютно нормално е и наистина е много модерно в последно време, но аз лично предпочитам натуралното, истинското.

Какво мислите за все по-бързото навлизане на компютрите и технологиите в живота на хората?

Смятам, че технологиите се развиват с невероятен темп и даже ми е трудно да оставам в крак с модните тенденции в тази насока. Според мен това е нещо положително, защото излизат много неща, които улесняват ежедневието ни и ни помагат. Те навлизат в бита на хората и човек просто трябва да свикне да ги употребява. Има неща, които до преди 2-3 години изобщо не са съществували, а сегашният човек не може да си помисли да живее без тях. Доста странно явление са това технологиите и аз съм категорично „за”, защото според мен тези нововъведения помагат и използването им е от полза.

Религията средство за заблуда и манипулация ли е?

Очевидно е, че религията не само може, но и вече е използвана като такова средство. Според мен в последно време хората, особено тук, в България, не са толкова религиозни. Въпросът е, че религията като идея е нещо страхотно, нещо направено с много добри намерения, но в крайна сметка по една или друга причина покварено. Аз лично съм с доста смесени чувства, защото зависи за каква религия става въпрос. Ако говорим за идеята на религията – добрина, вяра в Господ, вяра в нещо, което ще ти помогне, аз съм твърдо „за”. Религията е нещо, което ти дава сили в тежки моменти, нещо, което ти дава опора и мотивация да продължаваш напред. От друга страна обаче, религията те ограничава да не търсиш отговори на някои въпроси, един вид да си подчинен на църквата, която е прекият наместник на Господ на земята. Това според мен дава власт на определени хора, а властта при всички положения не е с чисти намерения.

Какъв тип хора могат да ви спечелят за приятел веднага?

Открити, честни, възпитани и интелигентни.

Какво мнение искате да имат хората за вас?

При всички положения искам да имат добро мнение за мен. Важно е хората да ме възприемат не само като волейболист, но и като личност, като човек, защото аз не съм единствено спортистът Матей Казийски, не съм единствено този, който забива силно на терена. Имам своите виждания, мечти, проблеми и съм човек като всички останали. Не съм просто една картинка на телевизора, която скача и удря топката.

По коя тема искате мнението ви да бъде чуто?

Аз имам мнение по страшно много теми, но не съм компетентен да изказвам мнение по всички тях. Това, което правя, е волейбол и там мнението ми наистина има стойност. Това е нещо, което върша от много време и от което разбирам. Иначе и аз като всеки човек имам мнение, и то доста стабилно мнение по абсолютно всички въпроси, но да искам да се изкажа за нещо специално, не.