Световноизвестният психотерапевт Мел Гил:

Животът на Земята е като играта „Монополи”

Да срещнеш д-р Мел Гил е невероятно изживяване, вероятно сравнимо само с летенето. Е, аз определено не мога да летя, освен със самолет и парапланер, но имах уникалната възможност да се докосна до една вселена, напълно непозната ми до този ден.

Д-р Мел Гил е първо поколение американец от Индия. Психотерапевт по професия и лектор по въпросите на мотивацията. Към днешна дата той е издал 46 книги. В тях засяга различни аспекти на психологията.

През последните двадесет и пет години той изучава философията на херметизма и използва древното познание, за да помага на хората да осмислят своето житейско поприще и да намерят решение на проблемите, с които се сблъскват.

Ние, българите, свързваме неговото име с превърналата се в бестселър книга „Метатайната”, издадена у нас от ИК „Бард”.

За мен и семейството

Имам двама братя и две сестри. Единият ми брат е управител на една от най-големите търговски борси в Чикаго. Другият е адвокат, а аз съм… „черната овца” на семейството. Реших да пиша книги и да помагам на хората.

В „Метатайната” разказвам за инцидента, преобърнал живота ми. Тогава, когато изгубих ръката си, но спечелих много повече.

В тунела към отвъдното…

Настоящата ни среща едва ли щеше да се осъществи, ако през 1976 г., когато Гил е само на 18 г., не се случва един нелеп инцидент. При преход през планините и джунглите на Малайзия Мел пада в пропаст, изпада в кома и попада в тунела...

Спомням си, че не беше обикновен тунел. Сякаш се въртеше, като фуния, която пробива небесната шир… Пътувайки към отвъдното бях пресрещнат от едно създание, което ми каза: „Сине мой, още не ти е дошло времето. Върни се обратно, предстои ти много работа”. Аз помолих да остана за малко. Съществото се съгласи и ме предаде на друго създание, което ме разведе.

По време на разходката мисля, че видях крила, но не съм убеден. Това, което ясно помня, е една прекрасна усмивка.

Животът е…

Именно от това същество с прекрасната усмивка научих истината за живота. Оказва се, че човек мечтае за много пари, любов, секс или здраве, а тук на Земята, живее нещастно. Оттам видях живота като игра. Знаете играта „Монополи”, нали? Е, именно това е той тук! Животът е една огромна игра „Монополи”, има всичко: парите, сградите, притесненията, печалбите, загубите, нещастията… Единственият начин да видиш това е да отстъпиш назад и да погледнеш отгоре.

Бъдещето на човечеството

Ако погледнете цялата човешка история от последните 100 000 г., ще видите, че милиони животински видове са измрели, други продължават да измират и днес. Вярно, възникват и нови, но…

В бъдеще човекът може да не продължи да изглежда по начина, по който изглежда сега, може да приеме друга форма. И когато чувам хората да призовават „Спасете Земята!”, аз казвам „Спасете човека!”. Земята много добре може да се грижи сама за себе си и ако аз съм Земята, ще се изчистя много лесно от тези, които ръфат плътта ми.

Благодарение на социалните мрежи светът става все по-хомогенен. Ние не само се свързваме един с друг много бързо, но и общуваме с мислите на човека отсреща. Смятам, че ще се роди едно глобално съзнание или една глобална съвест като пряк резултат от глобалната мрежа. И това ще бъде едно самоуправляващо се съзнание, което ще повдигне нивото на човешките ценности.

Тайната книга

Да, има една такава книга. Видях я, когато бях в отвъдното, и исках да я открия и тук на Земята. Беше някакъв кодекс. Имаше някаква друга дума преди „сборник“ и беше много дебела. В нея имаше символи. Не знам къде да я открия, но според мен тя е била в Александрийската библиотека, преди да изгори. Интересното обаче е, че аз помня страниците й и сега започвам да ги „преписвам“. Знаците в нея не бяха на разбираем език. Те представляваха една смесица от клинописно и йероглифно писмо. Изглеждаше много странно. Това бяха нещата, които виждах, и всеки знак отговаряше на една дума. Затова моята работа през следващите две години ще бъде да „препиша“ онези символи, които си спомням, и да ги предоставя на човечеството. Ще ги издам в книги. И когато спра да издавам книги, значи е дошло времето да напусна играта „Монополи”.

България през очите на д-р Гил

Преди да пристигне у нас, психотерапевтът свързвал държавата ни с името на доц. Георги Лозанов и сугестопедията. Като малък научил за тайните зад Желязната завеса и разбрал, че доста от изследванията, касаещи ума и съзнанието, са направени в Софийския университет. Изучил всичките тези неща, когато бил на 15 г. Затова и мечтаел да дойде тук. Сега мечтата му се сбъдна.

Планове и пожелания

В голямата част от времето си д-р Гил пише книги, а в останалата води лекции. В момента работи по пускането на интернет телевизионна станция, чрез която ще споделя своите мисли и преживявания, ще обсъжда книги. Проектът се очаква да стартира в средата на януари 2011 г. Към читателите психотерапевтът отправя кратко и ясно послание: „Вярвайте в себе си! Преследвайте целите си, защото само тогава ще изпитате истинското удовлетворение от играта, наречена живот!”.

Текст и снимка:

Владимир Христовски