Миро: Нуждаем се от позитивни послания

След няколко години отново имам среща с Миро. Най-популярният български поп изпълнител прие и този път поканата ми да разговаряме за последните негови реализирани проекти, за празниците, за отиващата си година... Както винаги певецът дойде на срещата усмихнат и в добро настроение, но... с навехнат крак. Нямаше как да не проявя любопитство и да попитам за причината за травмата. Оказа се, че поп звездата е пострадал при участието си в „Байландо“. Рискът винаги е налице, когато излизаш на сцената не само с микрофон, а танцуваш с балет, пееш и се раздаваш докрай. Ето така от контузията на Миро започна нашият разговор.

За сцената и публиката

Работата ни е да служим на публиката. Изпълнителят трябва да е готов за едно много позитивно служение за доброто настроение на хората, да прави музика, която да бъде саундтракът на техния живот. Може би много мои колеги ще ми се разсърдят и ще кажат, че не съм прав, но аз винаги съм защитавал тезата, че ние работим в сферата на услугите, подобно на бармани, сервитьори, фризьори и т.н. Харесва ми как се отнасят към артистите в Русия. Но истината е, че и руските изпълнители боготворят публиката си. А един артист получава точно това, което е дал. Затова, когато се качи на сцената, певецът трябва да е положил достатъчно усилия, за да бъде поне малко различен.

За приятелите

Навръх студентския празник 8 декември излезе песента на Миро „Приятели“. Парчето е написано през 2008 г. и е една от неиздаваните песни, селектирани за първата част на „Тайната колекция“ на звездата. „За приятелствата, които остават. За моите Приятели“, написа посвещение към песента Миро. За да заснеме клип към парчето, певецът събра своите приятели – познати и обичани от всички певци и непознати, но скъпи за него другари от детските му години в родния Добрич.

Не си спомням точно историята на „Приятели“, но знам как преоткрих песента. Обади ми се певицата Каролина Гочева от Македония и ме помоли за някоя нова песен за албума, който подготвяше. Разрових се из архива на нереализираните проекти и там открих „Приятели“. Моят асистент, който много обича песни с гръцки елементи, я прослуша някъде около хиляда пъти и ме помоли да я направя. Така че може да се каже, че направих песента пак заради приятел. Впоследствие в социалната мрежа „Фейсбук“ се намерихме с мои съученици от детството и донаписах текста, защото имаше само първи куплет.

На 20 декември стана готов и видеоклипът към песента. Аз дори бих го нарекъл просто една снимка на момента, в който живеем, и на начина, по който живеем. За реализацията на видеото този път нямаше ангажирани модели, а само най-близките ми сладурковци, като голяма част от тях застанаха за първи път пред камера.

За отиващата си 2010

Ще я запомня 2010 г. с участието си на „Евровизия“. Въпреки доброто ми представяне (определено смятам, че беше добро, отделен е въпросът, че това е друг тип конкурс), цената, която платих за участието си, бе безсрамно висока. След „Евровизия“ много подробно прегледах всички коментари в интернет и видях както мнения от рода: „Браво! Чувствах се горд, че съм българин“, така и коментари като: „Не мога да повярвам, че му се размина!“. Чудя се какво да ми се размине... Може би месеците наред, в които се лишавах от собствените си участия, от собствения си лайфстайл, за да представя държавата ни, влагането на лични средства, непрекъснатото тичане и преумората, себеотрицанието?! Но така или иначе след конкурса дори и хората, които ме харесват като артист, бяха разочаровани, защото са свикнали да побеждавам. Така че „Евровизия“ беше основното събитие, което беляза моята 2010 г.

Разбира се, бих посочил още и заснемането на клипа към Power – песента по 18-и сонет на Шекспир. От този проект се нуждаех може би повече аз, отколкото моята публика, защото за мен бе от особено значение да направя нещо, което да ме изпълни с позитивизъм. Като слушам новините, ми се струва, че нещата в света стават все по-лоши. Затова мисля, че във времето, в което живеем, се нуждаем от позитивни послания. Не искам да правя песни за секс и по злободневни теми, искам да създавам музика, която да накара хората да се отпуснат и да се чувстват добре, а дали тя ще се превърне в хит, не ме вълнува чак толкова.

За Дядо Коледа

Приказката за Дядо Коледа е много хубава и аз съм щастлив, че я има. Няма смисъл да казвам дали вярвам в съществуването на белобрадия старец, или не. Сигурен съм обаче, че ако вярата твори чудеса, то заради вярата на толкова много деца Дядо Коледа непременно съществува по някакъв начин. Вярата прави нещата реални. А най-очакваният и желан от мен подарък е окончателното финансиране на албума „Месия“.

За „Месия“

Предвиждам през февруари да вляза в студио и да запиша албума. Наречен е така по името на една от песните. А иначе ние, християните, вярваме, че Исус е месия. Албумът ще съдържа хубава музика с позитивни послания. В „Месия“ ще реализирам и мечтата си да направя няколко песни за вярата. По-голяма част от записите за албума ще бъдат в Лондон.

За предстоящата 2011

Покрай ангажиментите ми за „Евровизия“ бях позабравил за Миро. Затова през новата година вярвам, че ще бъда много щастлив като артист и като личност. Ще работя само нещата, които искам, с хората, които искам. Чувствам се най-добре като работя. Така бягам от реалността в света на музиката.

Биляна Богоева

Сн.: Личен архив