На гости при слънцето по пътя на лавините

Високо, високо в Алпите, в загадъчната и прекрасна долина От Мориен се е сгушило френското курортно селце Бонвал сюр Арк.

То е част от националния парк Веноаз и е включено сред 150-те най-красиви френски села. Бонвал е и най-високо разположената френска община (2713 м), кацнала точно пред най-високия алпийски превал с автомобилен път − Изеран. Попадам в него изненадващо и непланувано. Недокоснатият сняг и огромните бели калпаци на каменните къщи ме въвличат бързо в своята невероятна приказка. По-късно ще разбера, че тази приказка е и доста дълга – чак до края на април. Това „най-красиво” френско село наброява око-ло 250 местни жители, разпределени в две кокетни махали – Старото село и Траланта. Къщите са целите от камък, дори и покривите. Не носят номера, а имена: „Звънчетата”, „Овчарката”, „Птича песен”, „Мармотът”, „Воденицата”… Няма никакви антени, стълбове, кабели или други цивилизационни отпечатъци. За да не се разваля автентичността, електричеството, телекомуникациите и другите битови екстри са скрити изцяло под земята.

В Алпите още помнят Емо Костадинов

След коледно-новогодишния туристически наплив селцето е почти празно и задрямало. Ваканционните месеци за французите са февруари и март. Захващам се със задължителното издирване на картички и марки. В магазинчето на Пиер изборът е голям. Още по-голяма обаче е изненадата ми, че заедно с избраните картички усмихнатият французин ми поднася и спомена за незабравимия гол на Емо Костадинов (ефективната безжична местна информационна система вече е разпространила националната ми принадлежност). Подкрепяме спомена с чаша топъл шоколад „по старинна рецепта”, поднесен в красива керамична чаша.

Първите жители на Бонвал са пиемонтски овчари, заселили се трайно тук около V век. Десет века по-късно (1532 г.) техните наследници се сдобиват със самостоятелна община и църковна епархия. А след още четири века (1967 г.) тук е построен и първият ски влек. Пастирите отстъпват правата си на семейното хотелиерство и ски учителите.

Малък, живописен и много френски

По френските критерии Бонвал е малък семеен ски курорт с 10 влека, които предлагат достъп до 21 трасета с обща дължина около 30 км. Пистите са много подходящи за начинаещи скиори и сноубордисти, но има и няколко достойни за истински експерти. Двуметровият сняг не изненадва никого и 30-те километра са винаги отлично обработени и гостоприемни. Капацитетът на съоръженията е така пресметнат спрямо евентуалните туристи, че опашките са нещо непознато. Добре поддържана е и ледената пързалка, а само на 6 км се намира друг курортен център, Бесан, със стадион за биатлон и многобройни маршрути за ски бягане. До Бесан и още 4 други курорта, нанизани по долината на река Арк, пътува безплатна маршрутка. Точно тя ме отнася във Вал Сени, курорт, не толкова романтичен, но зареден с по-други екстри като два кабинкови лифта, СПА център и истинска търговска улица. В близост до Вал Сени е и проходът, през който Ханибал превежда прочутите си слонове. Тънък, но доста остър и щипещ ветрец скъсява проучвателните ми набези из курорта и с облекчение се връщам в закътания Бонвал и неговия старинен топъл шоколад.

Старите овчарски колиби

Не съм особено запален скиор и затова с готовност приемам предложението за разходка до старото овчарско селище, разположено на два часа път нагоре в планината. Изкатерваме се на почти 3000 м надморска височина и ето ни при слънцето. Точно така – на гости при слънцето. Бонвал е на дъното на една дълбока чаша със стръмни и назъбени стени. До дъното на тази чаша слънцето наднича чак през февруари. На когото му домъчнее за него, може да се покатери до старите колиби и да го види. Пътят дотам е винаги разчистен. Всъщност тези „колиби” са добре реновирани и поддържани от наследниците на бонвалските овчари каменни къщи. Ползват се предимно като летни вили. Мислех си, че Бонвал е краят на света, но светът наистина няма край. Още по-нагоре има летни кошари и хижи. Предполагам, че точно там мармотите правят шоколада. Дори и тук, на края на света, има параклис (сhapelle) от XII век. В стари времена планината е вземала много жертви и тези параклисчета навярно е трябвало да събират душите им, защото телата намирали чак напролет след стопяването на снега…

Връщаме се по една забранена през зимата пътека, защото тя се спуска към Бонвал точно през царството на лавините. Но засега снегът не е достатъчно натрупал пък и пред нас се движи група с опитен водач. По някое време пътеката намира бонвалската рекичка, гушва се до единия бряг и кротко ни завежда до селото. Та така е тук – по забранена пътека на гости при слънцето, под носа на още дремещи лавини. В гостоприемното и спокойно хотелче „Ла Бержери” ме посреща поредната кулинарна фиеста на мосю Жерар, собственик и главен готвач. Но вълшебното му савойско фондю, неповторимият му шоколадов мус, както и състезанието с кучешки впрягове, неделният пазар на сирена, бебешкото ски училище или нощното пързаляне с факли са теми за други разкази, дълги и спокойни като бонвалската зима.

Информация за всичко: настаняване, ски писти, цени и резервации можете да намерите на сайта на селцето www.bonneval-sur-arc.com.

Ромела Русанова

Снимки: Авторът и

Album Vlan