Ненчо Илчев „Няма по-голямо умение от това да разсмееш човек!“

Няма човек, който да не познава това лице. Кой не се сеща за ролята му на неподготвения студент Ахилесов, гдето все не може да си вземе изпита при проф. Тазобедрев? Или за глупавия Саше? Всеки петък Ненчо Илчев влиза в домовете ни с комедийното шоу „Комиците”, а от няколко седмици и с новия сериал „Столичани в повече”. Той е актьор в театър „Българска армия”, а от десет години прави и детското предаване „Спукано гърне” по БНТ.

Първият ми въпрос към него е дали успява винаги да е подготвен. С широка усмивка ми казва, че това не е възможно не защото няма желание, а защото никой не знае какво може да го сполети след час, два, седмица... Но именно в това се крие интересното в живота, който по принцип е доста кратък. Така че аз живея от ден за ден. Това не означава, че непрекъснато мисля за края. Напротив, моля се той да е доста далече. Но независимо колко дълъг е животът на човека, той трябва да бъде позитивен и усмихнат. А аз няма защо да не съм такъв. Ненчо е един голям щастливец. Досега съм успял да реализирам доста от мечтите си. Направих си семейство, имам си дете, бележа успехи и в професионален план.

Фокусите

Това беше първото, до което се докоснах, и то успя да ме завладее напълно. С тях се занимавам още от дете. Как стана омагьосването ли? Бях си у дома. Гледах телевизия и видях един фокус, който много ми хареса. Пожелах да науча как се прави и успях. Най-важното обаче е, че получих пълна подкрепа за това начинание от родителите си, които винаги са подкрепяли желанията ми. Въпреки че те нямат нищо общо с илюзионното изкуство. Те са зъботехници. Благодарение на нашите днес мога да кажа, че притежавам най-богатия реквизит у нас. Имам целия реквизит на Орфи, Лепас, от който между другото съм се учил.

Първият фокус

Първият ми фокус беше с конец, който първоначално беше на парченца, а след това ставаше цял. Но всеки трябва да знае, че фокусите не се измислят, а се купуват. Това е много старо изкуство и е доста трудно да измислиш нещо ново. В спектакъла „Магията на Ненчо” имам и един мой фокус – хартийка, която се къса, а после става цяла.

Срещата, която никога няма да забравя

Никога няма да забравя срещата си с Мистър Сенко. Бях още в Момчиловци. Това беше през далечната 1985 г. В един вестник пишеше, че тогава той става на 80 години. Беше написан и адресът му. Веднага му написах писмо и след една седмица Сенко ми отговори. В писмото му бях написал, че искам да стана фокусник и че го каня на гости у дома. Още на следващото лято родителите ми запалиха колата и ме закараха при него – в сегашната къща на Астор. Спомням си как ме посрещна на вратата, прави ми един час фокуси. Аз също му показах какво мога и до ден днешен помня тази среща, като че ли е била вчера.

„Магията на Ненчо”

В резултат на любовта ми към фокусите се роди и илюзионният ми спектакъл „Магията на Ненчо”. И ако някой очаква, идвайки в залата, да види човек, който вади гълъби или шалчета от цилиндър, ще остане доста изненадан. Такова шоу досега не е имало в България. Различното и новото в представлението ми е, че в него има драматургия и история. В „Магията на Ненчо” се разказва моята история – от къде съм тръгнал и до къде съм стигнал. Основното послание обаче е хората да не спират да мечтаят и да вярват, че когато искат едно нещо много силно, то се сбъдва. Представлението е смешно-тъжно. Зрителят се смее, плаче, но осмисля нещата и ясно разчита посланията ми. В края на шоуто всеки посетител може да си купи моята книжка „Магията на Ненчо”, в която разкривам как се правят 23 фокуса. Най-хубавото е, че догодина представлението ще бъде обогатено и всички, които са гледали този сезон, ще трябва отново да дойдат, за да разберат как продължава моята история... Този месец ще се играе на 30 април от 16 ч. или от 19 ч. в театър „Българска армия”.

Смехът

Това е изкуство. За мен няма по-голяма дарба от това да можеш да разсмееш един човек. Обществена тайна е, че нашенецът се смее най-силно на... себе си и недостатъците си, но като че ли спря да търси как да ги преодолее. Друга истина е, че хората на измислени персонажи не се смеят, така че в „Комиците” на сцената излизат само истински личности. Всичките ми герои са взети от обкръжаващия ме свят. И Сашето, и Ахилесов, и фокусникът – всички те са реално съществуващи, макар и не с тези имена. Огледайте се и ще ги откриете в хората около вас. Както и в сериала „Столичани в повече”. Той показва масовия българин. Разкрива неговата немарливост, алчността и комплексите му. Има много хумор, но под тази метафора се крие и много истина, която на моменти е болезнена. Защо хората трябва да враждуват и да се прецакват, а да не бъдат от един отбор и да живеят в мир и сговор? Не е интересно ли? Напротив, по-ценно и качествено е. Опитайте и сами ще се убедите в думите ми.

В живота съм

В живота съм по-скоро умислен и затворен, но това не ми пречи да съм щастлив. Срещите с хората, работата и семейството ми изпълват съществуването ми и му придават смисъл. Една среща, вече като по-голям, никога няма да забравя. Тя е, когато видях за първи път бъдещата си жена. Тя също е актриса, но играе в Младежкия театър. Тогава не знаех, че с нея ще продължа напред. Запознахме се в една дискотека и тя остана при мен. Тогава отбивах военната си служба в театър „Българска армия”, който по онова време беше към военните. Живеех в него във войнишка стая. Ех, какви години бяха тогава.

Пожелание

Да са здрави, да стискат зъби – нещата ще се оправят. Да вярват и да бъдат по-усмихнати и по-позитивни.

Владимир Христовски

Сн.: „Комиците”