Нощта на оскарите – нощ на блясъка, славата и… гафовете

Мигът на връчването на „Оскар” е безспорно най-вълнуващият и гарантиращ слава в кариерата на един актьор. Но освен незабравим и най-любим спомен той може да бъде и най-притеснителен епизод в живота на наградения. От 1953 година, когато раздаването на наградите на Академията за филмово изкуство било показано за първи път по телевизията, зрителите все очакват да видят как някоя от наградените звезди се излага, разголва или пък направо проваля церемонията. Ето и някои от най-големите гафове, направени в нощта на оскарите през годините.

1935

Уил Роджър обявил печелившия на наградата за най-добра режисура с думите: „Ела и я вземи, Франк”. Той имал предвид Франк Лойд. Към сцената обаче се втурнал и Франк Капра, след което му се наложило да направи „най-дългото, най-тъжното и най-разтърсващото връщане на мястото в живота ми”.

1938

Алис Брейди горчиво съжалила за решението си тази година да не присъства на раздаването на оскарите. Когато съобщили, че тя печели награда за най-добра второстепенна женска роля, на сцената се изкачил непознат мъж и прибрал статуетката от нейно име. Тя, разбира се, не го била изпращала и за най-голямо нейно разочарование след това нито той, нито наградата били открити.

1938

През тази година „Оскар” за най добра мъжка роля била присъдена на Спенсър Трейси. Наложило се обаче по-късно да му дадат втора статуетка, защото върху оригиналната, която му връчили, било гравирано не неговото име, а това на Дик Трейси.

1962

Тази година церемонията била водена от актьора Боб Хоуп. Точно когато дошъл редът да обяви кой печели наградата за кинематография, някакъв странен мъж се втурнал изневиделица на сцената и грабнал микрофона. Той заявил, че се казва Стан Берман, а после гръмко съобщил: „Дами и господа, аз съм най-големият натрапник в света и съм дошъл да представя Боб Хоуп и неговия трофей от 1938 година”. И като подал на водещия миниатюрна статуетка на актрисата Шели Уинтърс, казал: „Това е за Боб”. После изчезнал. Това по-късно изтръгнало от устата на Хоуп язвителната забележка: „Кому е нужна одиторската компания „ПрайсУотърхауз”? Това, от което се нуждаем, е добър портиер”.

1970

Джордж Скот наричал церемонията на оскарите „двучасов парад на плът” и обявил, че ако спечели „Оскар” за най-добра главна мъжка роля (за ролята на генерал Джордж Патън във филма „Патън”), няма да е в залата, за да го получи. В тържествената нощ водещата Голди Хоун отворила плика с името на наградения и извикала: „Боже мой! Печелившият е Джордж Скот”! Верен на думите си, в този момент Скот се намирал в дома си в Ню Йорк и гледал по телевизията среща по хокей. Той е първият актьор, отказал „Оскар”.

1973

„Здравейте. Името ми е Сашийн Малкото перо. Аз съм от племето апачи и тази вечер представлявам… Марлон Брандо”, казала млада индианка, облечена с индиански дрехи, която поела микрофона, след като обявили, че Марлон Брандо печели наградата за най-добър актьор в главна мъжка роля за участието си в „Кръстникът”. За да не остане по-назад от Джордж Скот, Брандо изпратил Малкото перо, която да предаде протеста му срещу обидното представяне на коренните жители в американските филми. Залата се възмутила от постъпката му и в крайна сметка освиркала индианката. Няколко минути по-късно актьорът Клинт Истууд, който трябвало да връчи „Оскар” за най-добър филм, казал: „Не знам дали да не обявя тази награда от името на всички убити през годините каубои в уестърните с Джон Уейн”.

1974

33-годишният фотограф Робърт Опел грабнал своя „Оскар”, претичвайки чисто гол през сцената. Церемонията се предавала на живо по телевизията. Когато минал пред камерите, Опел вдигнал ръка с вирнати пръсти, изобразяващи знака на победата. NBC прекъснала картината, за да не го даде фронтално в пълната му голота. След като смехът в залата утихнал, водещият Дейвид Найвън се пошегувал: „Помислете си само: единственият смях, който вероятно един мъж може да изтръгне, е, като претича гол на обществено място и изложи на показ недостатъците си”.

1984

Сали Фийлд вече била печелила „Оскар” през 1978 г. за ролята си в „Норма Рей”. Но това не й попречило да подкара сълзлива реч, когато Робърт Дювал й подал оскара за участието й в „Място в сърцето”: „Повече от всичко съм желала да спечеля вашето уважение. Първия път не го почувствах, но този път го чувствам и не мога да отрека фак-та, че вие ме харесвате. Точно сега вие наистина ме харесвате”!

„Вие ме харесвате!” станал нарицателен израз. Следващата година самата Фийлд трябвало да обяви кой печели награда за най-добра мъжка роля. Тя започнала с думите: „Нека да видим кого харесвате. Наистина, ама наистина харесвате”.

1985

Когато трябвало да обяви филма, получил „Оскар”, Лорънс Оливие забравил първо да изброи номинираните, а направо отворил плика и заявил: „Амадеус”.

1989

Тази година един от номерата в програмата при откриване на вечерта на оскарите се прославил най-малкото като странен. В него актьорът Роб Лоу бил заставен да пее и танцува с актриса, облечена като Снежанка. Изпълнението било ужасно фалшиво. През следващите дни Лоу бил безмилостно осмян за лошото му пеене, а компанията „Уолт Дисни” завела иск за неправомерно използване на образа на Снежанка.

1991

92-годишният Джак Паланс бил избран за най-добър изпълнител на второстепенна мъжка роля за филма си „Градски каубои”. Когато се качил на сцената, той се хвърлил на земята и започнал да прави лицеви опори на една ръка, за да покаже какъв мъжкар е. След като приключил, казал няколко безлични приказки по микрофона и завършил с думите: „А лицеви опори на две ръце човек може да прави цяла нощ.” Точно в стила на Холивуд случката дала тласък на кариерата му.

Марта Михайлова