Проф. Владко Мурдаров:

„Обеднява речта на българина”

 За себе си той казва, че е човек, който от дълги години се занимава с българския език. Интересува се от начина, по който езикът живее в обществото и се променя. Казва също, че превежда, защото добрият преводач трябва да знае чуждия език, но е още по-важно е да знае родния си. Езиковед, преподавател и преводач от немски, проф. Владко Мурдаров е от онези учени, които говорят разбираемо и с лекота за трудния за мнозина български език. Завършил е немска гимназия, а по-късно българска и немска филология в Софийския университет. Доктор е по философия на Виенския университет. Преподавател и почетен професор в Залцбург. Професор в Института за български език при БАН и НАТФИЗ. Съавтор е на речници, една от най-сложните материи в езикознанието. „Правописен речник на българския език”, „Нов правописен речник на българския език”, „Граматика от грешки” са сред томчетата, писани и от него, до които доста от нас са се допитвали. В навечерието на 24 май разговаряме с проф. Мурдаров за речника на българите, за българския език, неговото настояще и бъдеще.

Каква е съвременната българска реч?

Няма изобщо българска реч. Когато говорим за речта, трябва да говорим за речта на отделния човек. Преди години Николай Хайтов написа цяла книга, посветена на езика, която нарече „Вълшебното огледало”. В нея авторът твърдеше, че езикът ни обеднява. Аз мисля обаче, че българският език съвсем не е обеднял. Хората, които се борят за чистотата му, ще ви кажат, че той се задръства с все нови чужди думи. Истината е, че езикът ни постоянно се развива и обогатява, но речта на отделния българин е доста ограничена и при това постоянно обеднява. Не става въпрос само за думите, които се употребяват, а и за граматическите формули, които се използват. Наскоро ми се наложи да давам съвети по какъв начин да бъдат попълнени документи за кандидатстване по проект. Останах ужасен от изразите, които се употребяват в тези формуляри. Та те са чудовищни! Тези уродливи думи и съчетания влизат в главите на хората, а след това и в речта им и така започва заразата, която води до епидемия.

Колко думи употребява българинът в ежедневието си?

Много е различно. Зависи в каква област работи човек. Но смятам, че дори и хората с висше образование не употребяват в разговорите си през деня повече от 300–400 думи. Световна тенденция е вече човек да се изказва с малко думи, което до голяма степен се дължи и на интернет. Друго е положението, когато ни се налага да пишем. Тогава възникват и въпросите, проявяват се пропуските от незнанието на правилата и значението на думите. На нас, езиковедите, например, вече ни омръзна да обясняваме, че съществителното алтернатива не може да се съчетава с думата друга, защото има само една алтернатива. За съжаление обаче продължаваме да слушаме и да четем за другата алтернатива. Моята най-голяма болка обаче е, че българинът не иска да научи българската граматика. Една от причините е, че в училище тя му се предлага като скучна материя, която го кара да учи някакви правила наизуст. И никой не иска да разбере, че когато говори и най-вече пише, граматическите правила се прилагат на практика. И ако не ги знаеш, разбира се, че ще допускаш грешки.

Кои фактори формират речника на човека?

Преди всичко четенето. Днес се чудим, защо децата не четат. А как да ги заинтригуваме със заглавия, които са били интересни на техните родители, бабите и дядовците им дори. Аз лично не вярвам на инициативата „Малкото голямо четене”. Избраните там книги са по вкуса на моето поколение с изключение само на „Хари Потър” и „Здрач”. Сега децата прекарват дълго време пред компютъра, но в мрежата те и четат, защото там намират нещата, които са им интересни. Нужно е да се разбере истинският интерес и така да им помогнем да се ограмотят.

Кое в речта на българите днес най-много ви дразни?

Това, че речта започна да звучи много диалектно. Диалектите отмират, но отделни диалектни явления непрекъснато ни се натрапват. През 30-те години на XX в. акад. Стефан Младенов е посещавал парламента, за да събира диалектни изрази от езика на депутатите. Ако днес проследим по какъв начин говорят народните представители, ще установим в речта им не само диалектни форми, но и много жаргон. За съжаление у нас публичните личности не се замислят за начина, по който говорят. Тази година „Оскар” бе присъден на филма „Речта на краля”. Паралелно с лентата се появи и книга, в която точно е описано как кралят е преодолял своето заекване. В томчето има обаче нещо много интересно: още в средата на XIX в. във Великобритания са се замисляли по какъв начин говори публичната личност. Още тогава е било прието човек да приготвя своето слово, да го огледа не само като думи, а и като стилистични обрати. Днес в моята родина една публична личност често застава пред микрофона, без дори да знае какво точно иска да каже. Започва да плете език и да се спасява с жаргонни лафове, а това действа заразяващо. Мнозина, като го слушат, решават, че така трябва да се говори и че това е начинът да бъдеш успял и харесван. Така се руши онова, което е направило българското училище.

Кои публични личности имат „най-интересен” език?

Сегашният министър-председател, например, прави впечатление с начина си на изказ. Той знае какво иска да каже и избира точните изрази, въпреки че обикновено те не са книжовни. Тук дори можем да говорим за една тенденция , налагана от него може би несъзнателно, за опростяването на речта като начин да се приближиш до хората. При други хора обаче същото обикновено завършва без успех. Така че всичко е много индивидуално.

За много хора книжовно означава скучно. Според вас така ли е?

Много често рекламните послания съзнателно нарушават нормата, за да бъдат забелязани, да бъдат запомнени. Аз обаче не смятам, че книжовното е скучно, сухо. Но в крайна сметка всеки сам решава по какъв начин да говори. Важното е обаче да се замисля какво и как говори.

В света има около 6000 езика и специалистите твърдят, че не е далече времето, когато половината от тях ще изчезнат. Българският език ще оцелее ли?

Може в нашия речник да влязат още много чужди думи, много от българските думи да отстъпят назад или изобщо да отпаднат, но българската граматика ще остане. Чуждите думи винаги се нагаждат към системата на българската граматика. Думата одит, например, е чужда, но тя се възприема у нас като съществително от мъжки род, така че съществува и членуваната форма одитът и множественото число одити. Навлязлата наскоро дума евро според правилата няма множествено число, но не рядко ще чуете и неправилното евра. Това е доказателство как българското съзнание автоматично се опитва да изравни и нея с останалите думи в езика ни. Затова аз не мисля, че българският език е застрашен да изчезне. И все пак се нуждае от малко повече внимание от всички ни.

Биляна Богоева

Сн.: Авторът