Ексклузивно интервю с г-н Пол Калебо

Генерален директор на белгийската медийна група „Льо Груп Россел”  и на издателството „Влан”, както и съосновател на „Россел Медия България”

Господин Калебо, как е възникнал безплатният вестник „Влан”, от който е тръгнала по същество кариерата ви?

Това е съвсем човешка история и много забавна. Всичко започва преди 40 години в Брюксел от един малък селскостопански вестник. Собственикът му го отпечатвал сам в малката си печатница. В съседство живеел производител на надгробни плочи. Той непрекъснато се оплаквал от шума, който идвал нощно време от работещата печатница, и искал тя да бъде закрита. Успял да убеди и общинския кмет и така двамата се обявили срещу печатницата и вестника. Тогава издателят решил да си отмъсти, като започне да критикува кмета. За целта създал вестниче, в което публикувал безплатно малки обяви. Все повече местни хора се заинтересували от вестничето и оставяли обяви в местната книжарница, откъдето издателят ги взимал. За да може да издържи, той пускал и по някоя истинска реклама, но действителната му цел била друга – всяка седмица да атакува кмета във вестника си. Затова го кръстил „Влан”, което е ономатопея на звук от плесница. Не знам как е на български – може би „Пляс”. Постепенно вестникът станал популярен до такава степен, че от него се заинтересувала „Льо Груп Россел” – групата на печата, излизащ на френски език в Белгия, и го купила.

Горе-долу тогава ли постъпихте във „Влан”?

Да. Преди 35 години. Тогава той беше от 24 страници и покриваше само Брюксел. Оборотът на фирмата беше 1,5 млн. евро, а сега „Влан” има 36 вестника в различни населени места, с общ тираж 3 млн. Оборотът е 250 млн. евро, а екипът – 700 души. Как го постигнах? Поемайки „Влан”, след като бях натрупал опит в малки регионални вестници, аз включих журналистически материали, направих маркетинг, наех разпространители. После пуснах вестник и в съседния малък град, после в друг… Така покрих цяла Валония – франкофонска Белгия, с безплатни вестници.

„Влан” е само част от „Льо Груп Россел”?

Да. „Льо Груп Россел” е с над 100 фирми акционери, годишен оборот 500 млн. евро и 3000 души служители. Две трети от дейността е в Белгия и една трета във Франция и Люксембург. Бизнесът ни е във всички видове медии. Имаме различни ежедневници – във Франция главният е „Ла воа дю нор” с тираж 300 хиляди екземпляра, в Белгия – „Льо Соар”. Притежаваме и главния ежедневник в Люксембург – също безплатен. Имаме и разпространителски фирми. В Северна Франция притежаваме и платени седмичници по крайбрежието, както и в Савоя. Издаваме вестници и на немски, защото малка част от Белгия е немскоговореща. Акционери сме във финансови вестници – на нидерландски и на френски, в две комерсиални радиа, притежаваме колцентрове в Люксембург, Франция, Белгия, рекламна агенция, три печатници, в които печатаме вестници и списания както на нашата група, така и на други групи.

Разпространяваме безплатните си вестници по пощенските кутии. А също и на щендери в хлебарници и бакалии – например безплатният седмичник „7 диманш” , който най-много прилича на „Анонс”. Пуснахме го преди 4 години и тиражът му сега е 230 хил. екземпляра.

Привличаме и местни съдружници. Ние осигуряваме отпечатване, ноу хау, маркетинг, оформление, компютърно обслужване, а местните собственици – разпространението и събирането на местните реклами. Делът на малките обяви е само 8% от оборота ни, защото ги пренасочихме към сайтовете ни. Много активни сме в интернет. Имаме сайтове за намиране на работа, за автомобили, за недвижими имоти, за запознанства, за културни прояви.

У нас безплатните вестници са сравнително нови и често на тях се гледа с недоверие. Защо залагате толкова много на безплатния печат?

Защото вярваме, че бъдещето е в безплатните вестници. Из цял свят тиражът на платените пада между 1% и 4% годишно. Информацията все повече става безплатна и изданията разчитат да се издържат предимно от реклами, публикувани наред с информацията, отколкото от продажбите на самия вестник. Пример: тиражът на „Льо Соар” преди 25 години бе 280 хил., а сега е 80 хил. Ето защо сменихме малко фокуса и основният ресурс на Групата са безплатните вестници.

Какви са възможностите, които давате на рекламодателите, и защо така много ви търсят?

В структурата си имаме две организации. Едната е съвместно с групата за безплатни вестници на нидерландски. Съвместно покриваме цялата страна, в която, както знаете, се говорят френски във Валония и нидерландски във Фландрия. Правим рекламен гид, адресиран към големите рекламодатели: банките, големите вериги магазини за облекло, храна, електроуреди, мебели, леки коли. Това са и нашите големи клиенти. Имаме и близо 200 търговски агенти във франкофонската част на Белгия, които продават рекламна площ на средни и дребни бизнесмени. Като казвам дребни, това не значи най-дребните – месаря, хлебаря и т.н, а по-едрите местни търговци – на градински мебели, на леки коли, на недвижими имоти, собственици на малки фабрики и т.н.

Как избрахте България за разширяване на вашия бизнес?

Преди това обиколих Чехия, Полша, Румъния. Минах през България на връщане от Румъния. Случайността ме срещна с г-н Стефан Дермюл, нашия съдружник тук, в София, който тогава ми предложи консултации при желание от моя страна. В началото имах намерение да купя местен безплатен вестник, но после реших да го направя сам. Сега в „Россел Медия България” участваме с г-н Дермюл с по 50%. Бързо се разбрахме и сближихме, защото в бизнеса често се случва съдружниците да са повече приятели, отколкото съдружници. Освен това България е малка страна, като Белгия. Установяваш се лесно и установяваш контакт с местните хора, които са и по-гостоприемни, отколкото в по-големите държави. Когато видях как всичко в Полша се развива, благодарение на средства от Европейския съюз, си казах, че и в България рано или късно ще стане така. Сигурен съм, че до няколко години, ако България успее да победи този бич – корупцията, страната ще изживее истински бум. Вашият народ лесно учи чужди езици, готов е да работи здраво, има образование на добро ниво. Заплатите сега са ниски и нещата трябва да вървят само към подобряване, ако страната ви успее да структурира по-добре обществените си финанси.

Какви са вашите планове за България?

Да покрием с вестници още градове, за да предложим рекламиране в национален мащаб. Тази година ще пуснем „Анонс” в още два града – Стара Загора и Бургас, а може би и в три. Искаме да засилим и интернет сайта. В България сега парите са в градовете. Затова няма да навлезем в селата, защото, за съжаление, хората там нямат достатъчно средства, за да консумират много и не интересуват рекламодателите.

Специфичното тук е, че футболът е национален спорт през цялата година. Може би има три–четири други такива страни в света. Затова ще пишем максимално за спорт. На страниците на „Анонс” няма политика, но има национални и местни нови, които интересуват всички. Ще се стараем вестникът да е добре отпечатан и ще предоставяме 50% редакционна част и 50% рекламна. Това, което пожелавам на рекламодателите в България, е търговията да се динамизира и да можем да осъществим партньорство чрез рекламите в изданията „Анонс”, тъй като сме насочени към средния гражданин, който има желание да консумира и да прогресира.

Значи, рекламодателите и хората да вярват в безплатните вестници?

Определено. И те ще започнат да вярват. И в Белгия преди хората си казваха: това е безплатно, не е сериозно. Това, което доказва, че сме сериозни, е фактът, че не хитруваме с обема на тиража, че целият попада в ръцете на читателите за половин ден и че в тези вестници се намират все по-качествени неща за четене. Затова ще се стараем да подобряваме редакционната част. Това, което ще направим и което е липсвало досега, е анкетно проучване, с което ще докажем на рекламодателите, че читателите се интересуват не само от статиите, но и от рекламите и ще представим резултатите от тази анкета в рекламните агенции.

Благодаря ви, г-н Калебо. Вярвам, че и този път ще постигнете успех, както винаги.

Марта Михайлова