Петър Кеврев, инженер по електроника

"Трябва да приемем действителността, да живеем с нея и да правим опити, за да подобрим нещата".

Петър Кеврев е роден в Пловдив и е на 34 години. Още в 3. клас проявява интерес към електрониката и посещава кръжока „Млад техник”. По-късно доразвива заложбите си в Техникума по електротехника под тепетата, а после е приет в Техническия университет, където специализира електронна и лазерна техника. Петър намира професионална реализация в производството на диагностична апаратура за автомобили, а в момента разработва и уникални прозрачни дисплеи.

Новаторски дух

Потърсих Петър заради една определена негова разработка. Той я нарича цилиндричен дисплей с видимост от 360°. Представлява устройство, генериращо изображения, които сякаш летят във въздуха. Плътен цвят има само изображението, а всичко около него е прозрачно. Крайният резултат поразително наподобява холограмите от фантастичните филми, а съдържанието на дисплея може да бъде променяно директно от интернет. Идеята я обсъждах-ме с един приятел още в техникума – разказва Петър. – Тогава обаче нямахме нито опит, нито необходимите контакти за осъществяването й. Минаха 6−7 години, завърших семестриално университета и реших да материализирам старата идея вместо дипломна работа. Помолих колегите от работата за помощ. За 3 месеца направихме механиката, електрониката, написах софтуера. Създадохме елементарен едноцветен прототип. Комисията беше възхитена. Това ми вдъхна увереност, че мога да доразвия продукта. Събрах се със специалисти, които имат с какво да помогнат в начинанието. „Бизнес ангели” − така в чужбина наричат хората, които се занимават с рисково инвестиране в малки фирми. Намериха се съмишленици, с които да развием подобен тип сътрудничество, и вече трета година екипът ни работи по този проект.

Реализация

Заговаряме за реализацията в България и основните пречки пред младите специалисти. Всъщност много е лесно човек да си намери работа, стига да може да върши нещо – заявява Петър. – Смята се, че получената диплома гарантира определена работа. Голяма част от студентите обаче не са натрупали практически умения по време на следването. А ти е необходима една основа от знания и практически умения, с които да решаваш проблемите, които са ти поставени. Още в началото на университета започнах работа в сервиз за автоелектроника. Занимавах се с неща близки до това, което учех, а практиката ми вървеше успоредно с образованието, дори го изпреварваше.

Да произвеждаш електроника в България

Много икономисти твърдят, че бъдещето на България трябва да се търси в производството на електроника, но у нас то среща различни трудности. Смятах, че разходите за развитие и производство в България са по-ниски, отколкото в развитите европейски страни – припомня си Петър. – За да правиш нестандартни неща обаче, ти трябва подходяща среда, нужни са подизпълнители, които да произвеждат някои дребни детайли. Фирмите в България, които разполагат с необходимите специалисти и техника, имат специализирано и масово производство. Когато поискаме от тях нещо дребно в единична бройка, те го възприемат като загуба на време. Ако пък произвеждаме детайлите в чужбина, има логистични проблеми. В един момент се оказва, че разходите за разработка и производство на даден прототип се равняват или дори надхвърлят разходите, които бихме направили в чужбина. Освен това се сблъскваме с редица чисто административни пречки.

Мотивацията на успехите

Карам Петър да разкаже откъде черпи мотивация и какви са хобитата му. Моля го да посъветва с нещо читателите ни. Мене ме мотивират успехите и постигането на дадени рационални цели. Ако бизнесът ми генерира доходност, която ми позволява да инвестирам в други интересни проекти, както и да разполагам с личното си време, значи съм постигнал целите си. Обичам да чета книги. Чета много на най-различни теми – политика, политология, философия, техническа литература. Обичам да карам ски и да ходя по планините, а отскоро се занимавам с това по-професионално. Това лято бях на Пирин за 5 дни на палатка. Обиколихме почти цялата планина – страхотна е! Когато обаче една дестинация стане общодостъпна, хората замърсяват природата – за съжаление културата на сънародниците ни не е много висока. Но такава е действителността – трябва да я приемем, да живеем с нея и да правим опити, за да подобрим нещата. Не бих искал да съветвам никого за нищо – тази роля ми се вижда прекалено силна, но нека читателите ви използват главите си по предназначение.

Пламен Четелязов

Снимки: Пламен Четелязов и личен архив