Творецът Петко Петков

„Нужна ни е ежедневна борба със слепия егоизъм, който ни поглъща и води до деформиране на личността”

Старозагорският художник, общественик и автор на книги Петко Петков е роден през 1967 година. Завършва психология в Софийския университет и започва работа като училищен психолог в ГПЧЕ „Ромен Ролан”, в Музикалното училище и в СОУ „Иван Вазов”. В момента Петко продължава да се издържа от учителската си заплата, като е насочил усилията си изцяло в сферата на културата.

Петко Петков се самоопределя като творческа личност, тъй като умело съчетава писането на есета с рисуването. Това е и основната линия в петте му книги. Авторът признава, че черпи вдъхновение и опит от китайския художник, поет и калиграф от X век Су Шъ. Още преди 20 години Петко се влюбва в книгата на Шъ „Записки от източния склон” и постепенно тръгва по неговите стъпки.

В книгите си старозагорецът пише за Аязмото, за околностите на града и за природата, като към всяко есе прилага и подходяща за темата рисунка. Авторът еволюира от „Записки за Аязмото”, през „Кипарис, облак и звезда”, „Тихи възторзи”, „Моят свят” и стига до „Наблюдения на вечността”.

Доброто у човека е водещата тема в книгите му

Петко Петков поставя въпросите за възприемането на околния свят и за дълбоката духовна връзка на личността с природата. „Стремежът ми е да допринеса макар и малко за подобряване на отношенията между хората. Желанието ми е да сведем конфликтите и агресията в обществото до минимум”, разкрива част от житейската си философия психологът. Според него, целта е постижима за хората, които са готови да се променят към добро, и това личи от искреното им отношение към околните. В книгите си Петко пише и за нуждата от ежедневната ни борба със „слепия егоизъм”, който ни поглъща и води до деформиране на личността. Желанието на автора е да напомни на всеки читател, че опитите за възвеличаване вредят най-вече на самия егоцентрик.

През последните няколко години авторът работи и над още две книги в същия дух, които се надява да излязат от печат до края на годината. Едната вече е озаглавена „На високо”. В нея Петков поставя акцент върху природните дадености и особеното географско положение на Стара Загора. „Градът е много живописно вграден в хълмовете на Средна гора, които дават възможност на любителите да наблюдават природната картина от високо”, подчертава с възхита творецът. Той е убеден, че именно от такива места младите заралии трябва да черпят вдъхновение и да се зареждат с положителна енергия. „Панорамата помага за освобождаване от гнева и стреса на съвремието, а от друга страна зарежда с хармония и блаженство”, допълва романтичният мъж.

Петко Петков задълбочено изследва творческото начало във всяка личност и вярва, че то е двигател на успеха. Психологът разглежда всеки човек като личност и с доза горчивина си спомня за стария строй, при който тоталитарната държава е мачкала личността. За 20 години от началото на прехода промените са много ясно изразени в икономически, но не и в духовен план, смята старозагорецът. Според него, сега творецът е в много неизгодна позиция от гледна точка на комерсиалното съвремие. Това е и една от причините Петко Петков да бъде сред основните инициатори за създаването на Артклуб ВИК в Стара Загора, чиято абревиатура означава „въображение, изкуство, култура”. Целта на клуба е да се активизира духовният живот в града на ниво, различно от институционалното. Според твореца, изкуството се прави основно от личности и обединения и в по-малка степен от държавата

Клубът е място, където художници, писатели и музиканти обменят опит и търсят ново поле за изява, обяснява Петко Петков. „За една година доказахме, че ВИК е успешна форма за популяризиране както на младите таланти, така и на старозагорските творци с име”, категоричен е създателят на културното средище.

Сред любимите занимания на твореца е и изобразителното изкуство. Неговата сила са пейзажите, като основно черпи вдъхновение от платната на Константин Щъркелов и Йордан Гешев. Петко често е сред природата в околностите на Стара Загора, където се среща и със своите модели. Освен на пейзажа, творецът залага и на техниката с туш и сепия. Обича да рисува цигански каруци, от природните обекти залага на облаците, дърветата, птиците и общия вид на земната повърхност.

От 15 години художникът подготвя изложба с абстрактни творби, базирани на метафизиката. Целта на твореца е чрез тях да покаже най-доброто от себе си в стил неоплатонизъм. Важно за автора е в съвсем обозримо бъдеще да нареди 35-те си творби на антично място като форума „Августа Траяна” в Стара Загора, а след това да ги представи и в античния римски град Никополис ад Иструм, разположен на 18 километра северно от Велико Търново.

Валентин Калчев

Снимки: В. Калчев и личен архив