Гостите на пловдивските джаз вечери

• 
• 
• 
• 
• 
• 

    1 от Снимки

 

Международният фестивал „Пловдивски джаз вечери 2010” е сред станалите традиционни културни събития в града, които меломаните очакват с нетърпение. Публика и изпълнители стават едно цяло. По време на концертите сякаш за кратко е намерен онзи архаичен език, на който се разбирали всички човеци на земята, преди да започнат да строят Вавилонската кула... Неслучайно световноизвестните и родните изпълнители владеят един език – езика на музиката. „Личи си, че е голям музикант – от 100 км мирише на реална музика”, така един от членовете на „Турийски Стандарт трио” определи специалния гост на втората вечер – саксофониста от световна класа Чико Фриймън. Превръщането на джаза в обединител на различни култури стана възможно не само поради безспорния професионализъм на участниците, а и заради приятелството между тях, съхранено в годините, въпреки малкото срещи във времето...

Веселин Койчев и Николай Карагеоргиев представиха авторски проект, който се очаква да бъде записан. В него двамата китаристи следват тенденцията от миналогодишното си представяне в джаз вечерите – от фолклора, през търсенията на джаз-рока до фюжъна.

„Вървим по тази линия поради вътрешното усещане, че поднесени така, нещата звучат по-български”, сподели Веселин Койчев, който дава първите уроци по китара на Николай Карагеоргиев. Той поема по пътя на музиката, отвеждащ го в Швейцария. Там завършва магистърска степен, специалност „Джаз”, и в момента е на средата на репетициите на много важен проект в алпийската страна. За композитора, аранжора и доцент в специалността „Поп и джаз” Веселин Койчев е много важно, че е запалил искрата у такъв ученик като Николай Карагеоргиев. Музикалните си търсения Николай започва с метъл, а за българските изпълнители на джаз твърди, че за да имат те собствен почерк, е хубаво да използват нещо свое – родния фолклор.

Чико Фриймън (саксофон), Петрониус (Педро) Негреску (бас), Венцислав Благоев (тромпет). Двигател на проекта, който представи предимно композиции на Чико Фриймън, е Венцислав Благоев. По негова покана гостуваха на фестивала и сръбските музиканти от „Васил Хаджиманов бенд”. И в тазгодишното издание на международното събитие Венци работи върху идеята си да обединява хора, които владеят джазовия език от страната и Балканите с велики личности, „които да ни помогнат да се развиваме, и по света да казват, че нашите музиканти са на нивото на изпълнителите от държави с културна политика като Дания”.

Най-добрият джаз басист на Румъния Педро Негреску, челист по образование, владеещ и контрабас, разказа за пътя от класиката през фолклора и джаза: „Трябва да си достатъчно гъвкав, за да се придвижваш в различните стилове музика. Все едно си гост в чужда къща и трябва да се адаптираш. Музикантите говорят на един език и няма нужда от превод на друг език освен музикалния”.

За Чико Фриймън отношението към различните музикални стилове е като отношението на мъжа към жената. В същността си жените са еднакви, но всяка носи различен характер и индивидуалност. Мъжът трябва да се отнася към всяка жена с уважение и с чувственост. „С музиката е същото. Различните стилове имат различен характер и трябва да се третират по начина, който те изискват”.

Теодосий Спасов (кавал), Кай Екхард (бас), специален гост Трилок Гурту (перкусии). Общото между тях тримата и колегите им е, че те свирят от сърцето, а не заради представлението, твърди Гурту. Музикалното запознанство, прерастнало в приятелсво, започва на фестивал във Варна през 1996 г., където Теодосий Спасов и Трилок Гурту се срещат и решават да свирят заедно. Правят съвместни концерти, записи и турнета. По време на джаз концерт в Бомбай се появява и Кай Екхард.

Трилок Гурту е определян от световната преса като най-добрър перкусионист в света. Роден е в Индия, живее в момента в Хамбург. Член на музикално семейство, пази дълбоко в себе си корените на индийската традиция. За него посоките изток–запад са само географски понятия и музиката е над тях. „Когато се запознах с Теодосий, вече бях чувал българската музика и бях влюбен в нейния ритъм и звучене. Независимо откъде идва музиката, аз я анализирам и пресъздавам”, разказа Гурту, за когото бъдещето принадлежи на музиката с добро качество, а не на определен стил.

Кай Екхард е роден в Германия, но се мести в Щатите, където се жени и има две деца. В Сан Франциско слуша „Мистерия на българските гласове” и тогава си пожелава да може да създаде подобна музикална хармония. По това време вече е завършил джаз в Бъркли, но разбира, че българските гласове са едно ниво над джаза. После се запознава с Теодосий, който е познавач на родната музика, и осъзнава, че е на правилното място с точния човек.

Текст и снимки:

Десислава Илиева