Поли Генова: „Голям инат съм!“

Поли Генова е родена на 10 февруари 1987 г. в София. През 1995 г. става първият член на току-що сформираната детска вокална група „Бон-Бон“ и водеща на предаването „Бон-Бон“, което става хит в медийното пространство.

Това е и началото на нейната професионална музикална кариера. През 2005 и 2006 г. се явява на националната селекция за конкурса за песен Евровизия с група „Мелъди”. Завършила е НМУ „Л. Пипков” със специалност „Кларинет”. Сега е студентка по режисура. Вече за никого не е тайна, че Поли Генова ще представи страната ни на полуфиналите на „Евровизия 2011” в Дюселдорф през май. На грандиозния финален концерт, състоял се на 23 февруари в Зала 1 на НДК, песента „На инат” спечели в конкуренция с още 18 нови песни. Секунди след като Генова бе обявена за победител в песенната надпревара, младата певица беше така любезна да отговори на няколко въпроса специално за читателите на в. „Анонс”.

Поли, честита победа! Как се чувстваш като шампион в борбата с 18 претенденти за гласовете на България?

Шампион – звучи много странно, но... Чувствам се различно, странно. А когато чух името си и хората започнаха да ме прегръщат, не повярвах, мислех, че е станала някаква грешка.

Предчувстваше ли, че ще спечелиш?

Не. Научила съм се да не се надявам прекалено много, защото след това разочарованието е голямо. А и човек до последно не знае какво го очаква. Днес си победител, утре победен – такъв е животът... Но никога не трябва да си пораженец.

Какво правиш „На инат”?

Аз съм голям инат в живота. Въпреки че близките ме съветваха да търся своя път в чужбина, аз останах тук и успях да сбъдна мечтата си. Сега ще представя страната си на голямата сцена на Евровизия! Това е невероятно и много важно за мен.

Как се роди песента?

Авторите сме четирима – аз, Борислав Миланов и двама англичани – Себастиан Арман и Дейвид Бронер. Песента се роди спонтанно и е направена специално за конкурса. Нямах идея какво ще се получи... Заминах за Виена и я записах четири дни преди крайния срок.

Какво е нейното послание?

Тя е адресирана към младите и чрез нея искам да им кажа да бъдат силни, да вярват в себе си, да продължават напред и най-вече да останат и да се реализират в България, а не да бягат като псета, подгонени от гръмотевица. Ние, българите, не трябва да забравяме, че сме много силни хора и оцеляваме въпреки всичко и всички.

Текст и снимка:

Владимир Христовски