Ивана: „Ще дам път на истинския талант”

Точно в 21 часа днес ще стартира голямото музикално шоу „Гласът на България”.

Часове преди него ослепителната Ивана, която е част от треньорския екип в него, отговори на няколко наши въпроса, с които знаем, че ще зарадваме читателите на вестник „Анонс” и нейните многобройни почитатели.

Ивана, как се чувстваш като част от журито и треньорския екип на „Гласът на България”?

А-а-а, чакайте, не съм жури, само треньор съм (смее се), което е твърде различно. Според музикалния формат на шоуто, когато си треньор, ти си част от състезанието. Освен че като треньор избираш участниците си, трябва да ги подготвиш и по този начин ставаш част от един позитивен процес. Досега съм отказвала да участвам в подобни музикални формати, защото не съм искала да бъда жури, а в „Гласът на България” се чувствам прекрасно, чувствам се себе си. Имам какво да дам, а и аз самата имам какво да науча.

От какво се ръководиш, когато оценяваш участниците?

Ние, четиримата треньори, в първия етап на предаването сме с гръб към участниците и единственият начин, по който всеки един от нас сформира отбора си, е, като избира участниците по глас. Характерната бленда, цветът, нюансът на гласа – това беше водещото, когато избирах хората за моя отбор. Даже и да усетя на моменти, че има леко неточно пеене, а то е разбираемо от вълнението и притеснението на изпълнителите, това не ми влияеше. Важното беше гласът да е топъл, широк, обемен, красив.

Кой участник в кастинга никога няма да забравиш?

Така наречените кастинги на тъмно бяха най-забавното нещо, което ми се е случвало от много време насам. Знаете ли, че не винаги гласът, който чуваш зад гърба си, съвпада с представата ти за визията на изпълнителя. (Смее се.) Такъв беше случаят с Георги, който се яви с песента на Борис Дали „Пиян”. Чух мощен, силен мъжки глас. Представих си, че той принадлежи на висок внушителен мъж, а когато се обърнах, видях едно съвсем младо, нисичко момче, дори леко пълничко. Това ме накара да избухна в луд смях, който не успях да овладея поне десетина минути. Дано сладурът не се е разсърдил, но мисля, че се справих – излязох от ситуация и с най-добри чувства казвам, че Жоро ще бъде любимецът на публиката – наистина е много запомнящ се.

Имаше ли много талантливи участници, или повечето си мислеха, че са такива?

В „Гласът на България” чух едни изключителни гласове, а после видях много пеещи млади и не толкова млади хора, неочаквани таланти. Разбира се, не всеки талант сме взели в отборите си, но това в никакъв случай не го прави по-малко талантлив и можещ.

Какво ще кажеш за останалите треньори в шоуто?

И Миро, и Мариана, и Кирил Маричков са доказани изпълнители – всеки в своята област. До началото на шоуто ги познавах само като брилянтни професионалисти, а сега вече мога да кажа, че са и много добри хора. В предаването всеки от нас бе себе си, нямаше преиграване. Затова и нещата се получиха. Радвам се също, че освен всичко друго колегите притежават и чувство за хумор и това направи формата свеж и непринуден. Сами ще се убедите в думите ми. На моменти критериите ни бяха еднакви. Имаше случаи, в които и четиримата се обръщахме на един и същи глас. Но в същото време ние сме и много различни. Всеки има своя опит, своята музикалност, своя усет и опирайки се на тях, направи своя подбор.

Какво да очакват от теб твоите почитатели?

О-о-о-о, не спирам да правя песни, даже бях на път да издам албум, но ще го позабавя, защото ми попаднаха много красиви песни, които искам да влязат в новата тава. Вероятно ще пусна едно или две парчета, а другото ще бъде изненада. Не може всичко да кажа сега. Нали отново трябва да ме потърсите. (Смее се.)

Къде и с кого ще изкараш лятото?

Почти цялото лято ми е ангажирано със записи и лайфове на шоуто „Гласът на България”. Няма да спирам и да пея. Така че не знам какво време ще ми остане за почивка, но със сигурност ще отскоча до Черноморието и ще се кача в планината.

Как приемаш и как се бориш със слуховете?

Нито ги приемам, нито се боря. (Смее се.) Всяко чудо за три дни. Ако тръгна да ги оборвам, ще се приеме като оправдание. Ако замълча, в повечето случаи го приемат за истина. Така че, ако ме попитате за нещо конкретно, аз ще преценя дали да ви кажа истината, или въобще да не отговоря на въпроса ви.

Какво мислиш за „жълтата преса”?

Не я мисля. Жълта преса винаги е имало и ще има. Тя е в целия свят. Явно хората имат нужда да четат подобна информация, а това съответно кара находчиви журналисти да им я дават. Това е бизнес. Добре би било поне, когато се публикува информация, да ти звъннат и да те попитат дали това е вярно или не и какво е отношението ти към дадения материал.

Популярността проклятие или преимущество е?

Е, много сте крайни. Не бих казала, че е проклятие. Да си известен е приятно, разбира се, и ако някой го отрича, значи не е искрен. Кой не иска да е ухажван, да има вниманието на почитателите си, да чува добри думи за себе си? Но славата не е за всеки. Трябва да имаш характер и сила да я носиш. Хората искат да знаят всичко за теб, неща от личния ти живот, кой е мъжът до теб, с колко захарчета си пиеш кафето, какво е бельото ти и т.н. – все неща, които са много лични, и това понякога те натъжава.

Твоето пожелание към читателите ни?

Прочетох нещо интересно наскоро и бих искала да го споделя с вашите читатели.

„Не танцувай толкова бързо.

Животът е кратък.

Музиката не продължава завинаги.

Когато тичаш като луд,

губиш половината радост от пътуването.

Затова отпусни се, чуй музиката…

Преди да спре песента.”

Владимир Христовски

Сн.: Личен архив