Яна Титова : „В театъра влязох с късмет”

Денят беше най-обикновен, но за мен определено той нямаше да продължи да е такъв, защото ми предстоеше среща с Яна Титова. Едно лице, което в последните месеци изключително нашумя в публичното, общественото и културното пространство. Нейният образ е вече добре познат на широката общественост от филмите „Лов на дребни хищници” и новата кинолента „Стъпки в пясъка”, както и от театралните постановки „Три сестри”, „Полет над кукувиче гнездо” и „Август в Оклахома”.

Яна Титова е носител на театралната награда „Аскеер“ за образа на Ирина от „Три сестри” през 2008 г. и „Златна роза” за поддържаща роля във филма „Лов на дребни хищници”.

Лично за мен

Понастоящем съм щатна актриса в Народния театър „Иван Вазов”. Страшно обичам работата си и за мен тя е смисъл на живота. Хората са ме виждали и на големия екран, но определено смятам, че участието ми на сцената и пред камерата не е раздвояване. Просто това са два аспекта на професията призвание актьор. Киното и театърът взаимно се допълват, обогатяват личността и дават различни гледни точки по един и същ въпрос. Но най-важното е, че за мен това не е просто работа, а начин на живот. Това е всичко, което съм искала.

Любовта към театъра

Всичко стана, след като гледах „Огнивото”, в което участваше мой съученик. След представлението вече знаех, че моят път ще е свързан с театъра и с това да правя хората щастливи.

Първи стъпки

В театъра влязох с късмет. Независимо дали си талантлив или не, важното е да си на точното място в точното време. Засега при мен винаги се е получавало, така че не се оплаквам.

Как стана всичко ли? Творческият ми път започна от сцената на Младежкия театър. Изборът на журито се спря на мен, защото се доближавах най-много до изискванията им – мога да пея и да свиря на пиано. Избраха ме и Андрей Аврамов ме включи в мюзикъл. След това ангажиментите започнаха един след друг и колелото се завъртя. Не след дълго попаднах в екипа на вече покойния Крикор Азарян, който ми повери роля в „Три сестри”.

Народният театър

След три години на сцената на Младежкия театър усетих, че пътят ми там е към своя край, тъй като човек пораства, развива се и си поставя по-високи цели. В Народния театър не съм се явявала на кастинг, просто реших да отида и да попитам дали имат място за мен. Тогава шефът на театъра Павел Васев ми каза, че за да ме включат в състава на трупата, трябва да бъда разпределена в някой бъдещ спектакъл. Точно в този момент се появи Сашо Морфов, който ми даде роля в постановката „Полет над кукувиче гнездо”. Това беше моето първо участие там и начало на вълнуващи моменти в живота ми. Да работя с Морфов за мен беше сбъдната мечта.

На една сцена с големите

Невероятно е, че работя с хора, на които години наред съм се възхищавала и съм гледала от другата страна. Чувството е неописуемо. Спомням си, че когато за първи път гледах „Хъшове”, тайничко си мечтаех, като порасна, да играя една от ролите, но не съм вярвала, че това мое желание някога ще се сбъдне. А то се случи... И знаеш ли, много пъти съм чувала да се говори, че по-старите в театъра не приемат новите попълнения. Но тук всички са много приятелски настроени и гледат всячески да ми помагат.

За ролите

Ако кажа, че всичките са ми любими, ще излъжа. Има и такива роли, които никак не ми пасват, но като щатна актриса никой не ми дава да избирам. Каквото каже режисьорът – това е. Старала съм се винаги да се превъплътя максимално в образа. Когато тази „мисия” за дадена роля се окаже почти невъзможна, търся това, което ме свързва с образа, и така нещата се получават. Мразя да ползвам чужди похвати и изразни средства, затова и не питам, не търся съвети как да постъпя в дадена ситуация. Най-често разчитам на интуицията.

Желанията

Искам да мога да изиграя всякаква роля. Да не влизам в стереотипи. Затова избрах тази професия.

Романтиката в живота

Романтиката не е белег на отминалото време. Въпреки че съм момиче на ХХІ век, аз съм романтична натура и винаги гледам да създам поне по един такъв момент през деня на хората, които обичам. В момента нямам гадже, но държа мъжът до мен да бъде нежен, галантен и много умен. А иначе искам всички хора да бъдат по-открити, честни и да дават израз на чувствата и емоциите си. Мечтая за деня, в който ще се разминавам с по-малко нацупени физиономии по улиците. Животът е даденост, която може да превърнеш в подарък, а не в проклятие. Всичко зависи от теб самия.

Семейството

Живея сама в София. Родителите и сестра ми са в Англия. От време на време се замислям дали и аз да не променя местоживеенето си. Досега не се решавах, защото исках да натрупам опит в театралното изкуство, за да съм сигурна във възможностите си. Не е изключено да се пробвам да покоря и чуждите сцени, защото искам да видя свят и да работя по международни проекти.

Въпреки че семейството ми живее на хиляди километри от мен, те не пропускат да гледат участията ми и да споделят успехите ми. Единствената разлика е, че има премиери, на които техните места са свободни...

Пожеланието

Търсете позитивното във всяко нещо и когато сутрин отворите очи, усмихнете се, защото сте живи и всичко зависи от вас.

Текст: Владимир Христовски

Сн.: Авторът