СЕДЕМТЕ ЧУДЕСА НА ЛИСАБОН

Столицата на Португалия Лисабон (или Лижбоа, както я наричат жителите й) е основана като финикийска колония на приказно място. През годините градът преживява в буквалния смисъл на думата разцвет и разруха. Зловещата сянка на земетресението, придружено от огромни океански вълни през 1755 г., още тегне над него. Тогава сред развалините загиват над 90 хиляди души – повече от една трета от жителите. Затова е разбираемо, че лисабонците до ден днешен делят времето на преди голямото земетресение и след него. Но градът помни и величието като столица на римската провинция Луизитания, блясъка на културата на маврите, сянката на Алфонсу Енрикеш – първи крал на независима Португалия, превърнал Лисабон в „сърце” на бъдещата държава. Градът става столица през 1260 г., а сега е сред най-модерните дестинации за туризъм със своите седем чудеса. Всеки, който трябва да опознае истински града на вливащата се в Атлантическия океан река Тежу, трябва да започне от Алфама средновековния квартал на града, населен преди голямото земетресение с рицари и благородници, а след него с рибари и занаятчии. Уличките тук са криви, но изключително лъчезарни и придават невероятната топлота и очарование на мегаполиса. По която и да тръгнеш, все ще стигнеш до Търговския площад с триумфалната арка и статуята на крал Хосе І. Това е ядрото на града, владял половината свят. А свят се владее със сила и пари. Олицетворение на силата тук е Арката на триумфа, а парите както преди, така и сега се въртят около площада. Но и търговията, и парите са на второ място, защото преди тях по трудния път тръгнали големите мореплаватели. Ето защо всеки, посетил столицата на Португалия, не бива да пропуска Паметника на откривателите Той се намира в близост до река Тежу и брега на Атлантическия океан. Вълнението при поклонението пред мъжете, на които дължим големите географски открития, е не неповторимо. Когато първооткривателите тръгнали да покоряват непознати земи, между тях и света стоял само океанът. Ето защо Океанариумът в Парка на нациите със своята невероятна флора и фауна разказва по своеобразен начин как тези смели мъже на дървени кораби овладели Земята. Те създали империя, която е намерила своето ярко олицетворение в Площада на империята и манастира „Свети Жером”. Всичко наоколо е построено със средства на Вашку да Гама, откривателя на Индия. Мореплавателят дарил парите безвъзмездно на крал Мигел І, за да се знае докъде стига Португалия, която на времето била сто пъти по-голяма от сегашните около 90 хил. кв. км. Като някаква ласкава следа на времето е и кулата Белем бранеща града на „входа” на реката. Тя е истинска емблема на Лисабон в готически стил, който толкова и прилича. Двадесети век е представен от асансьора „Санта Жуста” уникално техническо съоръжение,сътворено от ученика на архитекта Гюстав Айфел. С него може да се стигне до върха на хълма над града. От тук погледът стига чак до Синтра – градчето перла на Португалия, където е разположен дворецът в готически стил Де Пеня. Той е построен от Фердинанд Кобургготски върху руините на манастир от ХVІ век. Вижда се и военният форт на маврите, владели тези земи, както и Ещурил – раят на аристократите и милионерите (тук е и вила „Янтра”, където живя до смъртта си царица Йоана, съпругата на цар Борис ІІІ), а също и Кишкаиш – един от най-красивите плажове в света. Зад тях е само Кабо да Рока – най-западната точка на Европа.

Венелин Сапунджиев

Снимки: SXC